При „незадоволително поведение“ провинилите се бяха изключвани от училище.

По времето на социализма за образованието на децата важеше принципът всички да са равни. За тази цел учениците бяха длъжни да ходят облечени в униформи, да не се вижда кой е богат и кой беден. Това беше времето на червените и сините вратовръзки, на забраните, на късите прически, на дърпането на уши и изкарването пред строя, а за най-непослушните – трудововъзпитателните училища.

Сините манти с белите яки бяха задължителни за момичетата, момчетата ходеха с черни или сини панталони и бели ризи. Задължителна беше и червената или синята вратовръзка. Който я забрави, получаваше наказание. А да скриеш вратовръзката в джоба се приемаше като опетняване на честта на пионерчетата и чавдарчетата. Късите поли, цигарите и алкохолът бяха забранени.

В училищата в зависимост от доходите на родителите някои ученици (от многодетни семейства) получаваха безплатни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата столова беше 0,50 лв. за супа, основно ястие и десерт. Стипендиите за ученици през 70-те бяха в размер на 20-30 лв. на месец.

Имахме богат набор от наказания. Сред тях бе и подстригване „нула“ номер за момчетата и „първи“ номер за момичетата“. Учениците бяха наказвани още с намаляване оценката за поведение. При „незадоволително поведение“ провинилите се бяха изключвани от училище. Тъй като средното образование по времето на Бай Тошо беше задължително, след изключване учениците отиваха в друго училище с по-нисък ранг или в по-малък град за срок от една година.

Най-ученолюбивите, или децата на големците в града, заемаха постовете комсомолски секретар, дружинен ръководител, отряден председател на класа, звеневи. Класът се делеше на две звена, които лятото се скъсваха да събират билки.