Правец – силициевата долина на България през 80-те (СНИМКИ)

Благодарение на компютърните си разработки през 80-те години на миналия век България става световна сила в микроелектрониката

Основното направление в областта на изчислителната техника в България до началото на 80-те са големите изчислителни машини, работещи в мощни и сложни изчислителни центрове. Такава е и световната тенденция, докато през 1977 г. група младежи, практически непрофесионалисти, създават първия персонален компютър Apple. Появява се терминът персонален компютър – PC. Злите езици твърдят, че създателят на компютрите „Правец“, Иван Марангозов е бил изпратен от Тодор Живков на командировка в САЩ, за да донесе у нас няколко бройки от първите масови персонални компютри отвъд Океана – Apple II. Идеята е била да се направи обратен инженеринг, за да се види как работи машината на Стийв Джобс и да се създаде завод в България, който да ги произвежда и изнася за соцлагера. Дали така са се развили нещата, или не – факт е, че през 1980-а се появява първият прототип на българския компютър, наречен ИМКО-1. Абревиатурата означава „Индивидуален микро компютър“, но заради поразителната прилика с компютрите на Apple, по-популярното тълкование е „Иван Марангозов краде от оригинала“.

След невероятния успех на ИМКО-1, от който са произведени 50-на броя, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва серийното му производство. То се съсредоточава в станалия наскоро град Правец – родното място на Тодор Живков. Решено е съществуващият от 15 години приборостроителен завод да се преквалифицира в модерен завод за микропроцесорна техника. Резултатът от това решение не закъснява. През 1983 година се появява „ПРАВЕЦ-82“ и става първият микрокомпютър, продаван свободно у нас. От него са произведени едва 500 броя. Цената му е 4190 лева, което е непосилна сума при средна месечна заплата от 190 лв, но въпреки това успява да продаде малко над 50 бройки още в първата си година на пазара. Година по-късно са произведени 5350 броя от него, които са внедрени в образованието.

За сравнение, до началото на 1985 г. в САЩ са продадени над 22 милиона компютъра, като същевременно в социалистическия лагер са произведени общо около 15 000, от които половината в България – главно в Правец.

1985-а е най-важната година в историята на компютърното производство в България. Произведени са 18 000 компютъра „Правец 8М“ с нов дизайн. През същата година излизат и първите 500 броя „Правец 16“ – пълен аналог на IBM PC XT. След това тези машини бързо навлизат в заводите, институциите и… училищата.

Заводът в Правец е преобразуван в „Научно-производствен комбинат по микропроцесорна техника“, състоящ се от четири завода. Общо в областта на компютърната техника работят над 30 завода. Те произвеждат предимно периферия. Основните се намират в София, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Габрово и Петрич, а в Михайловград (дн.Монтана) пък се изработват мониторите. За развитието на електронната промишленост пък работят 20 научноизследователски, проекто-конструкторски и технологични института.

Към края на 1986 г. вече има двойно повече произведена продукция на годишна база и предприятието влиза в състава на СО „Микропроцесорни системи“. Наблюдава се обаче и една неблагоприятна тенденция – става все по-ясна степента на технологично изоставане на Източния блок и критичната зависимост на производството от вноса на суровини и технологично производствено оборудване, за които е необходима конвертируема валута. Все повече елементи се купуват от западни фирми, а те са под ембарго. Това прави производството нередовно и увеличава разходите. Тази криза предхожда непосредствено пълния крах на електрониката веднага след 1989 година.

 1987-а и началото на 1988 г. са годините на реализирането на цялостния проект на микропроцесорните системи. Извършено е мащабно строителство. Към края на 1987 г. производствената база в Правец се състои от Завод за печатни платки, Завод за микрокомпютри и системи, Завод за механична комплектация и софтуерна къща. Новосъздаденият Институт по микропроцесорна техника разработва нови системи. Практически е създаден един затворен цикъл на производство – от кутиите до платките.

Следват, разбира се и редица надграждания и изменения в архитектурата на компютъра „Правец“. „Правец-8Д“ е първият компютър предназначен за домашна употреба (Д = домашен).  Интересът към този модел е бил изключително голям, поради ниската си цена (420 лв.) в сравнение с другите модели „Правец“, малкият си размер и мултимедийните си възможности. Най-масовият и продаван компютър, излязъл от завода обаче е „ПРАВЕЦ-8C“, пуснат на пазара през 1989 година. Впечатляващо е, че въпросният поражда една от най-масовите рекламни кампании у нас по това време, като в повечето се набляга основно на сравнително достъпната му цена (1560 лева при средна месечна заплата от 274 лв). До ниската себестойност се стига благодарение на това, че повечето части се сглобяват в Тайван, заради ниската цена на труда там и се внасят у нас в последствие, където се асемблират.

Може би едно от най-добрите решения от това време е създаването на техническия колеж, подразделение на ВМЕИ – София, с преподаване на английски език. То се превръща в най-доброто средно училище в България обучаващо компютърни специалисти в сферата на системното програмиране и хардуера. Целта е била обучение на специалисти в областта на информационните технологии, необходими за произвежданите в град Правец 8 и 16 битови персонални компютри.

Производственият капацитет на комбината в Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но той така и не е достигнат. Най-големият достигнат пик в производството е когато България произвежда 40% от компютрите използвани в страните от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно), където българските компютри нямат достойна конкуренция. По това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работника, а произвежданата продукция е на стойност около 13 милиарда долара годишно.

Започнал е разцветът на една цяла индустрия с център Правец, под прякото наблюдение на Тодор Живков. „Правец“ позиционира България, като водеща технологична страна в Източния блок. Поставено е началото на нов етап в развитието на технологиите и масовото производство на висококвалифицирани специалисти. Създава се огромен инженерен капацитет, който след промените намира реализация навсякъде по света. На практика най-печелившият и доходоносен днес сектор у нас – IT индустрията, стартира именно оттогава.

Покрай бума на “Правец”, електрониката в България достига много високо ниво. Тя дори е използвана в руската космическа програма, някои от модулите на летателните апарати на СССР, които потеглят в космоса, са изработени изцяло в България. По този начин се нареждаме на 3-то място в света по на база развити космически програми – след САЩ и Съветския съюз.

Според много специалисти в областта, към 1990 г. „Микропроцесорни системи“ – Правец е фирма, с която би се гордяла всяка световна корпорация по това време. Докато има внос, електрониката живее и дава огромни приходи, включително валутни. Само печалбата на комбината от 1980 г. до 1991 г. е близо 500 млн. лв.С промяна на ситуацията обаче – изчезване на гарантираните пазари и спиране на вноса – тя колабира.

С идването на промените „Правец“ започва да губи позиции, изостава технологично. Много от инженерните кадри напускат страната. Става очевидно, че продукцията на българските предприятия за компютърна техника не е конкурентна в условията на пазарна икономика. Някои от тях съвсем нови, се превръщат в купчина старо желязо, защото липсват инвестиции и продукция, годна за отворени пазари.  В обществото става широко разпространено разбирането „Защо да го произвеждаме, като можем да си го внесем.“  Така и става – основани са голям брой частни български компании, които се занимават главно с търговия или сглобяване на машини от вносни модули.

Производството на българските компютри спира окончателно през 1994 г. и те скоро остават забравени във времето, поради бурното развитие на електрониката в световен мащаб. Днес нито един от заводите в Правец не работи. Оцеляла е единствено професионалната гимназия по компютърни технологии и системи, която за 33 години от създаването си е подготвила хиляди отлични кадри работещи по целия свят.

СНИМКИ

1. Изглед от напълно обновения Правец – меката на българската електроника през 80-те
2. Сглобяване на „ПРАВЕЦ-82“, който се е конкурирал с най-добрите компютри в света по онова време и става основа за навлезлите по-късно 8-битови български персонални компютри, произвеждани серийно
3. КМТ – Правец, в който преди да започне производството на компютри са се произвеждали волтметри, амперметри, електронни електромери, везни и часовници
4. Всичко, добито от разузнавачите, се доусъвършенстваше у нас
5. Главният директор на Комбината по микропроцесорна техника (КМТ) инж. Пламен Вачков в кабинета си, 1985 г.
6. Българските деца се докосват до една нова и невиждана дотогава машина – „Правец“ – първият масово произвеждан компютър у нас
7. В средата на 80-те навсякъде в страната се създават специализирани класове и клубове по информатика
8. В края на 80-те години България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението
9. В час по информатика, където за пръв път много момчета и момичета се сблъскват с интерактивните картини на монохромния екран
10. Работен процес в КМТ – Правец, който в края на 80-те е давал хляб на близо 1000 души
11. Благодарение на бума в производството на електроника е създаден огромен инженерен капацитет, който намира реализация навсякъде по света
12. Тодор Живков на посещение в Комбината по микропроцесорна техника, 1986 г.
13. Цех в КМТ – Правец, 80-те. По това време ниската производителност на труда и ниското качество на продукцията са обществена тайна.
14. Учебният квалификационен технологичен център по микропроцесорна техника и технологии (УКТЦ по МТТ), създаден с Постановление на МС през 1986 г.
15. „Правец 8C“ – може би най-разпространеният компютър Правец. Използвал се е масово в началото на 90-те години на XX век, както като домашен компютър, така и в училищата.
16. Един от младите специалисти в Комбина по микропроцесорна техника в Правец, 1986 г.