Холат Сяхил, или добре дошли в Планината на мъртвите. В средата на миналия век мистериозна и жестока трагедия, случила се на територията на северен Урал, бележи по ужасяващ начин световната история.
На 25 януари 1959 г. десетима младежи – студенти и наскоро завършили инженери от някогашния Съветски уралски политехнически институт в град Свердловск (днес Екатерининбург), се качват на влак, за да извършат преход до връх Отортен в Урал. Маршрутът по това време на годината попадал в категория 3 – с повишена трудност. Всички членове на групата са обучени скиори и има опит с преминаването на дълги планински преходи.

Игор Дятлов – водачът на групата, Зинаида Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин пристигат на гарата в градчето Ивдел, намиращо се в центъра на северната Свердловска област. От там се качват на превоз за Вижай – последното населено място преди началото на експедицията.
На 27 януари започват похода си към Отортен, но на следващия ден Юри Юдин се разболява и се връща. Това е и последният път, когато той вижда приятелите си.
Дневниците и фотоапаратите на деветимата, открити около последния им лагер, помагат да се проследи пътят им до деня преди инцидента. На 31 януари групата достига стръмнина и започват подготовка за преодоляването ?. В една гориста долина те оставят излишната храна и оборудване, които ще им бъдат нужни на връщане. На следващия ден започват да се катерят, като най-вероятно са планирали да прехвърлят върха и на следващата нощ да пренощуват от другата страна, но времето се влошaва и снежна буря ги отклонява на запад, към върха на Холат Сяхил – Планината на мъртвите. Когато разбира за отклонението, групата решава да лагерува там.
Около 12 февруари се очаква Дятлов да съобщи с телеграма до Вижай за успешния финал на експедицията. След като такава не се получава до 20 февруари – повече от седмица след очакваното завръщане, започва издирване, в което се включват армията и полицията, осигурявайки самолети и хеликоптери.
На 26 февруари на Холат Сяхил е открит изоставеният лагер на групата. Палатката била разкъсана отвътре, а следи от стъпки водели към близката гора, където се губели. На около 500 метра навътре сред дърветата, до висок бор, са открити останки от огън и две от телата – на Кривонищенко и Дорошенко. Двамата били боси и само по бельо. Клоните на бора били счупени на височина от близо 4 метра, а тестове по-късно установяват, че откритата по кората на дървото кожа е на двамата скиори.

На територията между лагера и мястото, където са открити първите два трупа, са намерени телата и на Дятлов – по гръб и прикрил лицето си с ръце, Колмогорова – в пряспа кървав сняг, и Слободин – с травма на главата, за която лекарите обаче твърдят, че не е смъртоносна. Официалната причина за смъртта му е констатирана като измръзване. Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Открити са на 4 май 1959 г., под четири метра сняг, дълбоко в същата борова гора. За разлика от другите, по телата на някои от тях имало множество наранявания.
Тибо-Бриньол, също както Слободин, имал черепни травми, но в пъти по-жестоки. Гърдите на Золотарев и Дубинина били смачкани, което е причинило масивни вътрешни наранявания. Езикът на момичето бил откъснат из основа. Физически наранявания по тялото на Колватов не са открити, а причината за смъртта му е констатирана като следствие от измръзване.
Според д-р Борис Возрождений нужната сила да се нанесат подобни травми е изключително голяма – като при автомобилна катастрофа. Официалното становище е, че деветимата скиори са загинали от „непреодолима неизвестна сила“. Разследването официално е приключено през май 1959 г. поради липса на обвиняема страна, а случаят е засекретен от съветските служби.

Фактите:
- Температурата в планината на 2 февруари 1959 г. била около -30°, а жертвите – боси и облечени само частично. При положение, че всички членове на групата са били опитни скиори, това потвърждава съмненията, че те са били силно изплашени от нещо.
- Шестима от групата са умрели от хипотермия, а другите трима – от фатални наранявания.
- Няма следи, показващи наблизо да е имало други хора.
- Палатката е разкъсана отвътре навън.
- Жертвите са починали около 8 часа след последното си хранене.
- Следите от лагера показват, че всички от групата са го напуснали по собствена воля, пеша.
- Тестовете за радиация показали високи дози на радиация по дрехите на някои от жертвите.
- Някои от членовете на групата били облечени с дрехи на други от тях, а не със собствените си.
- При погребенията близките им забелязали, че кожата им била придобила кафяв оттенък, а косите им били изгубили естествената си пигментация – имали сивкаво-бял цвят.
Спомени от Народната република socbg.com
