Спомени от Народната република socbg.com
Днес с 2 лева не можеш да си купиш дори два билета за градския транспорт. А как беше едно време, при „лошия” социализъм?
Билетът за трамвая струваше 6 ст., осморка с боза – 20 ст., цигарите „Слънце” – 32 ст., кибритът – 4 ст., обяд в стола – 1 лев, обаждане по уличния телефон – 2 ст., билетът за кино – 35 ст. Е, всичко това струваше само 1,99 лв.
Ако трябва да си го купим днес, ще са ни необходими близо 20 лева. Само обяд в някоя закусвалня ще ви струва 5 лева. Не давам пример със заводски стол, тъй като предприятията бяха унищожени и вече столови почти няма. Да не говорим, че билетът за кино е 10 лв.
Да, но….
градският разговор (до 3 мин) е бил 2 ст в началото на 80-те, при средна заплата 180-200 лв. Подбирате цени, за някои от които се знае, че са субсидирани от държавата – напр. за градския транспорт се знае, че са отделянни стотици милиони левове.: https://kiselec1.blogspot.com/2018/06/7-80.html
Това е хубаво за народа, но „безплатен обяд“ няма, държавата трупа дългове заради такива „добрини“ и накрая соца фалира.
А и старателно избягвате редица други цени, които не са били никак ниски, то само с билетчета за градски транспорт и кино не може да се живее. Месото по това време (началото на 80-те) е към 3,40 лв за килограм свинско, олиото е 1,50 лв. (да не говорим, че месото не е било в изобилие и се доставя рядко и нередовно по магазините).
Мда пари е имало, това го пише в документите. Печатали са пари за да плащат заплатите , но е нямало достатъчно стоки, които да се купят с тези пари. Като се печатат много пари се пулучава инфлация и хиперинфлация (като при Жан), обаче при нас нали цените са били вързани и определяни от държавата – има пари но няма стоки, и това го пише в документите, наричало се скрита инфлация. Но след промените при отвързването на цените и ни излезе през носа при А. Луканов и Д. Попов – това е бил соца, добре скрита криза. Но това е друга тема.
За месото – вижте едно изказване на депутатка през 1965 г.:
„Виктория Мишева (Костинброд):
… Общото впечатление е, че хранителните стоки са в достатъчно количество … Изключение прави само месото, което, като изключим някои официални празници, през останалото време се дава предимно на общественото хранене. Вярно е това, че в селата във всяка къща се отглеждат прасе, кокошки, пилета, но не и през всяко време на годината може да се колят. Става дума за пролетта и лятото. Макар и в по-ограничено количество месо би трябвало да се продава и на селското население. Дребната продажба е съвсем незначителна. Такова е и положението с колбасите, които се доставят с колите на ОТП самов централните магазини на някои селища в ограничено количество и асортимент. ….
… Много нередовно и лошо е снабдяването със зеленчуци и плодове и осбено ранни такива. Все още в някои фурни се произвежда лошокачествен хляб. Причината е тази, че брашната, които се дават за производство са неотлежали, със слабо глутено съдържание. …
Крайно лошо е снабдяването от пивоварната фабрика Люлин с бутилкова бира. В с. Градец въпреки настояването от страна на ръководството на кооперацията бира не е получавана повече от един месец. Близо две седмици бира не е докарвана и в останалите обекти.“
Това е от „Призраци от стенограмите (37)“, няма да пускам пак линк, че ще изляза спамер. Примерът е стар, но из стенорамите пише през година, че не достига месото, за проблеми със снабдяването и пр. (Представяте ли си – по това време в Костенец месо по магазините е имало само няколко пъти в годината по празниците!) И от нашите съм чувал какви приключения е имало на моменти докато намерят месо. Ако ви се наложи да организирате нещо по-голямо – примерно новобранска или сватба и почват мъките. Който има роднини на село се спасява, но и това не винаги помага. Особено лятно време в жегите не може да се колят големи животни на село, месото ще се вмирише за няколко часа. А както е нямало и хладилници и фризери …