Преди 52 години беше убита – отровена с газ в банята на българския търговски представител в Тунис най-скандалната за времето си българска журналистка Тамара Джеджева.
Беше 6 ноември 1973 година.
Отначало излъгаха, че е получила инфаркт.
Беше само на 44 години.
Беше поканена да отразява международната експедиция в Картаген.
Изпратиха ни я в метален ковчег и не разрешиха да бъде отворен.
Най-голямата сестра на жена ми Ивана и другата им сестра Йорданка.
И до сега смъртта ? си остава неразкрита загадка.
Тя ми даваше кураж в най-трудните за мен години.
За нея съм разказал във втория том от моите спомени „От себе си не си отивай“
Това стихотворение написах години след това – болката от нейната внезапна и преждевренна смърт си остана за цял живот.
НА ТАМАРА
Невидимата ти душа
от необята ме поглежда
с търпение и със надежда,
че все пак ще я утеша:
че утаеното кафе
от кафеника ще изпия,
че панталона ще ушия
от сгънатото кадифе,
че счупения лампион
ще се опитам да поправя,
че наема ти ще оставя
на шести, вторник, във „Жилфонд“,
че твоята последна снимка
от лентата ще откопирам,
тиренцето ще ремонтирам
на пишещата ти машинка,
че книгата ще продължа,
пиесата ти ще довърша
и името ти ще избърша
от прах, забрава и лъжа,
че цинковия ти ковчег
все някой ден ще разпечатам,
за да повярвам, че в земята
не е погребан друг човек.
1981
Тамара Джеджева е родена на 21 октомври 1929 г. в Поморие. Умира на 6 ноември 1973 г. в Тунис при неизяснени обстоятелства. Живее само 44 години, но успява да се превърне в една от легендите на българската журналистика. Тамара завършва русенската гимназия “Баба Тонка” и веднага след това започва да се препитава като разпространител на местния вестник “Дунавска правда”. Бързо се преквалифицира като професионален автор и се мести в София, където последователно работи в “Народна младеж”, “Земеделско знаме”, “Поглед”, “Жената днес”, Радио София. Безспорно най-известните й и скандални за времето си публикации се появяват на страниците на “Поглед”. Това е най-търсеният, либерален и авторитетен вестник в България от края на 60-те и началото на 70-те години. Редом с Тамара там работят Владимир Костов, Дамян Обрешков, Кирил Янев. Тамара Джеджева завинаги ще остане в историята на публицистиката ни като първия журналист, написал очерк за бащата на компютъра Джон Атанасов.
Спомени от Народната република socbg.com


Кой е авторът, защо не пише?
Как разбрахте за газа?
Какъв е бил газът?
Авторът очевидно е Недялко Йорданов, защото жена му се казва Ивана Джеджева и споменава, че Тамара е нейна сестра. А газът – един Бог знае…
ПОЧИВАЙ В МИР …“ НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН , НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО“ ……ВСЕКИ Е ПОЛУЧИЛ СВОЕТО НАКАЗАНИЕ !
Стига с тая лъжа за „бащата на компютъра“. Нито той е истинският създател на компютъра, нито се е чувствал българин, нито България има някакъв принос към изграждането на този човек. Комунистическата пропаганда подбираше и изкривяваше фактите!
Проклет руски трол! Защо не отидеш при Путя, който веднага ще те прати на фронта, където ще постигнеш това което ти се полага. БЕЗРОДНИК .
Ревизоро, да ти ебем майката педал антибългарски и нещастен изрод и глобалистки копелдак!
Ученичка на мама в гимназия Баба Т
онка, започва журналистика в „Дунавска правда“ при баща ми Александър Антонов, той е този, който я кара да замине в София и там започва от „Народна младеж“, по нейни признания.