Преди време в рубриката “Когато се наливаха основите” ви разказахме за настоящето на една от гордостите на тогавашния Плевенски окръг – най-големият на Балканския полуостров Телеугоителен комплекс. Той се намира(ше) в Тръстеник. От него днес са останали само купчини тухли и огромни ями. Единствено две от халетата му са се запазили заради настанено в тях производство. Огромната водонапорна кула в началото на комплекса, все още цяла, самотно издига снага над бурените и храсталака.
Сега ще ви разкажем за още един комплекс, строен преди епохата на социализма, но стопанисван 45 години от бившите ТКЗС и други подобни в социалистическа България. И докато

тогава е правено всичко по силите този малък оазис, строен в полза на царското семейство

да се използва, днес той също е потънал в руини. Някои дори твърдят, че постройки тук е имало още отпреди царската фамилия да се свърже с името на конезавода.
Не може да не направи впечатление на пътуващия по пътя Долна Митрополия – Гулянци огромния портал на бившата Клементина, а по-късно Конезавод, намиращ се в село Победа. В по-нови времена на портала е поставена табела, че е частна собственост и преминаването е забранено. Наш екип реши да разгледа преди два месеца една от гордостите на плевенския край. Още повече, че малко преди това в интернет излязоха публикации, че файтонът на царицата все още се намирал тук. Тук е и така наречената “Кръгла конюшня”, за която се твърди, че е обявена за паметник на културата. Тя е строена през 1860 година от италиански архитект. Вярно, старичка е, но и от нея днес са останали само развалини, в които с успех може да работят археолози. Покривът е паднал, а

огромни бурени и трънаци се вият и около тази гордост на архитектурното майсторство

Гредите за изградената във формата на подкова конюшня са от Карпатски бор, а камъните за нейните стени са от камък, добит специално от кариера край село Крета. Гордостта на царското семейство и по-късно на жителите на Победа, днес наистина прилича на руина. Но най-интересното е, че в нея и днес се работи. Най-активните “работници” са разрушителите на обекта. Сега те са хвърлили мерник на огромните греди от карпатски бор.
Имотът се простира на около 2 000 дка площ и вече е 80% разграбен. Или по-скоро – разрушен. Само в две от конюшните все още може да се видят коне. Най-голямото стадо е собственост на плевенски клуб по конен спорт. Клубът изгражда база в Опанец и до завършването й е наел една от сградите за отглеждане на животните. За тях се грижат работници на клуба. В малка ферма също се гледат коне. За тях се твърди че са собственост на сегашния собственик на конезавода.
В края на 90-те години на миналия век конезаводът е придобит от нов собственик, Иван Марков. Говори се, че това е една от заменките на дълг срещу собственост, а местните твърдят, че огромното стопанство е харизано “за без пари”. По думи на хора, с които говорихме

Марков отдавна не се е мяркал в собствеността си и е фалирал, а днес имотът се стопанисвал от сина му

Настоящият стопанин разпродава всичко, което може да се продаде. Продал е дори паветата от улиците, които водят към постройките в малкия град.
Потърсихме в Победа човек, който да може да ни разкаже по достоверен начин за Конезавода. Оказва се, че живата му история е на 80 години. И се казва Христо Неделчев. Откриваме го в къщата, в която днес той живее. Почти целият живот на бай Христо преминава в Конезавода. Както и на повечето жители на най-младото село в Плевенско.
За Победа се твърди, че е създадено от хора преселници. Първите къщи в селото са строени от държавата, а заселените в селището хора е трябвало да работят в завода. По-късно те изкупуват къщите си. Така се случва и със семейството на Христо Неделчев. Само че неговото семейство изгражда къщата в която днес живее.
По думите на моя събеседник, на това място още по турско време е имало ферма за отглеждане на коне. По-късно, когато царското семейство създава чифлик на мястото, се постарава в него да има всичко – и домове за прислугата, и увеселителни заведения, ресторант, казарми, конюшни, та чак и училище, детска градина и църква. По времето на соца върху част от сградите са изписани с червена боя лозунги, но те вече не може да се разчетат. Бурени, храсталаци и тръни обвиват всичко, а сградите, там където ги има, се рушат. Според двама души, представили ни се за работници в обекта, настоящият собственик живеел в хотела, сграда, която е била с такова предназначение преди години и която все още се поддържа. Но преди да ни разкажат повече за това, което са виждали в бившия чифлик, хората с които говорихме, неочаквано се скараха помежду си. Единият обвини другия в мързел и го заплаши с орязване на заплатата и двамата изчезнаха по бившите вече улици на комплекса така, както преди това се бяха появили. Успяха само да кажат, че

мястото умишлено се разпродава и руши. Целта била да се продаде на китайци, които искали да правят фотоволтаична централа

А какво по-хубаво от това – 2 000 дка в рамките на селище, оградени с ограда и с множество строителен материал, който може да се преизползва. Но това е в сферата на догадките. За подобно нещо в Община Долна Митрополия, на чиято територия е село Победа, не са и чували. Но ни обясниха, че бившият конезавод е частна собственост и общинарите нямат никакви права над него.

Нито пък имат правомощия да търсят сметка на собственика за разрухата

През 2009 г. училището в Победа е закрито заради намалелия брой ученици в него, но и заради факта, че се намира в рамките на вече бившия конезавод, а собственикът има претенции за плащане на консумативи в големи размери.
За разсипията на Конезавода в Победа все още страдат бивши коневъди и състезатели по конен спорт в Плевенска област. Той бил единственият,

произвеждал известната в миналото Дунавска порода, водеща началото си от жребеца “Гидран”

Породата е получила официално наименованието си през 1952 година, обяснява бай Христо. С него поемаме през един от входовете на бившия Конезавод. Явно решен да ни заведе навсякъде – и там където някога са се извисявали сгради, а днес е гола поляна, и там, където все още има останали руини или рушащи се сгради с покрив. Давайки си сметка, че не можем да видим всичко, сме впечатлени от фотографската памет на Христо Неделчев. На всяка наша спирка той стъпваше напред и ни разказваше с най-големи подробности за строителството на сградата, за изложението й спрямо слънцето и за животните, които са отглеждани. Оказва се, че стопанството “Клементина”, а в по-ново време Конезавода в Победа не се е занимавал само със селекция на коне. В рамките на предприятието е имало свинеферма, овцеферма – също с елитни породи (нашият водач изброи четири) и птицеферма със “затворен цикъл” – от люпилня до производство на пилета и кокошки-носачки. За жалост, от птицефермата и овцефермата не е останало нищо. Но пък заставаме пред останките на водонапорна кула. Тя все още извисява снага. По думите на бай Христо в кулата има два резервоара от по 25 кубика или общо 50 кубика вода. Кулата задоволявала нуждите на завода.
В близост до съоръжението е кладенецът, от който се е вземала водата за стопанството, и… поредната съборетина. “О, тази сграда бе строена от самоук майстор, който не можеше да чете и пише и се подписваше с палец. Това беше страхотна постройка. В нея имаше мелница с два валца за мелене на брашно, фуражомелка и камък за мелене на царевица, както и

газ-генератор, който с една кофа кокс или две кофи дървени въглища осигуряваше на цялото стопанство за един час ток, вода, брашно, топла вода и всичко необходимо

А стопанството е по-голямо от село! Даже ще ви кажа, че тук имаше открит манеж за състезания, футболно игрище и басейн с доста внушителни размери. Но днес, заради разрухата, не може да се види почти нищо. Може би някои и

други останки ще се покажат през есента, когато опадат листата и тревата изсъхне

но сега е джунгла”, кахъри се моят водач.
На въпроса откога работи в стопанството, бай Христо отговаря кратко – от 1946 година, та до 2000-та. Трудовата си кариера започва в “Кабиук” край Шумен през 1941-а. Първо е ездач, а след това треньор. От 1946 г. е в Победа. А това изпраща спомените към една все още неразпаднала се сграда. “Тук съм работил първо. Това е конюшня. В нея съм бил повече от 50 години”, разказва моят събеседник. В съседство има поилка. Огромна е. Направена е от бетон. И тя си има история. “За да поставим това корито тук, ни трябваха много усилия. То беше в близост до къщата, където сега живея. Край комплекса имаше трап и коритото – в него. Преди 9 септември българите се разпореждахме в Македония и Тракия. Там направихме конезавод и животни оттук бяха закарани за развъждане там. Тогава видях за първи път голям верижен трактор. Казваше се “Алекс Чалнер”. С този трактор закачихме това корито и трактористът Петър Ачков го докара до тук, на ход.

Край Победа беше рай! Нямаше нито една тревичка. Образцов чифлик

От въпросния трап до настоящото му място имаше път, ограден с бордюри. На един от тях коритото се изкриви и се счупи по средата. Така е и днес. На място го бетонирахме”, допълни историята бай Христо и показва мястото на счупването.
Разходката в конезавода продължи повече от час и половина. Благодарение на нашия гид успяхме да видим всички екстри в стопанството или по-точно местата, на които са били. Видяхме и разрушената кръгла конюшня, и потъналите в буренаци кокетни блокчета, където са живели работниците, и административната сграда. В нея дори открихме… купон за храна на стойност 200 лв. С подписи и печат на ЕООД “Чифлика”.
Част от видяното ви представяме в снимки.
Със спомените от миналото се разделяме на портала на бившия конезавод. И се връщаме в реалността.