Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Когато здравеопазването в България беше напълно безплатно

Когато здравеопазването в България беше напълно безплатно

През 1944 г. България разполага със слаборазвита здравна мрежа – с 1,6 болнични и 0,3 санаториални легла на 1000 жители и с 5 лекари и 1 стоматолог на 10 000 жители. Значителни райони от страната практически са лишени от медицинска помощ. През 1951 г. с Указ на Президиума на Народното събрание е въведена всеобща безплатна медицинска помощ.

По съветски модел у нас и в целия социалистически лагер, в здравното осигуряване е въведена т.нар. система „Семашко”. Здравната система носи името на руския учен-медик Николай Александрович Семашко – западен възпитаник повикан в СССР да създаде основите на здравеопазването в младата съветска държава. Системата „Семашко” е твърде проста за разбиране: всеки гражданин със самото си раждане е здравно осигурен и на това основание има право на всестранна безплатна медицинска помощ. Основана е на факта, че малцинството от знаещите и можещите ще бъде в услуга на населението за техните здравни нужди. Всеки който е болен може да отиде на лекар и да бъде лекуван, доколкото има възможности икономиката да си го позволи. При тази здравна система парите за лечение пак идват от данъците на населението, но не съществува изрична здравноосигурителна вноска. Лекарите получават твърдо заплащане за извършвана дейност, а не за всеки отделен случай. Характеризира се още с централизирано вземане на решения и администриране на здравния сектор както в областта на общественото здраве, така и в областта на лечебното здравеопазване.

Според чл. 47, ал. 4 от Конституцията на НР България от 1971 г. „Всеки гражданин има право на безплатна медицинска помощ”. Така точно и ясно в основния ни закон се регламентира правото на безплатна медицинска помощ за всеки гражданин. Това, което е записано в Конституцията, отговаря и на самата обществена действителност. Властта изхожда от презумпцията, че всички хора са равни и всички еднакво имат право на медицинска помощ. Лечението се осъществява при всички лекари по съответната здравна верига абсолютно безплатно. За да бъде  лекуван човек, единствено е необходимо да е болен, продължителността и естеството на лечението се определят от състоянието на пациента.
На следващата година съгласно Указа на Държавния съвет за изменение на Указа за правата и професионалната работа на медико-санитарните работници от 1.10.1972 год., окончателно е премахната частната медицинска практика. Всички наченки на здравен пазар са унищожени, ликвидирана е конкуренцията между лекарите и лечебните заведения. Без възможности да конкурира съвременната социалистическа поликлиника със занаятчийските си методи, частната практика паразитира върху обществената здравна служба. Нейното окончателно премахване е една напълно назряла социална мярка, но не се съпровожда със съответно диференцирано заплащане на лекарите според извършената дейност и нейното качество. Болниците и поликлиниките получават пари на остатъчен принцип – колкото им се задели от Бюджета. На практика се създава прослойка от титулувани лекари във всяка специалност , които са верни на Партията и държат целия процес в медицината под око, с репресии където е нужно, където е нужно с отказ от израстване в кариерата. След приключване на обучението във висшите медицински институти, завършилите лекари се разпределят на работа в различни кътчета на страната за определен период от време и ако искат да израстват в кариерата трябва да са роболепни на създалата се система. Специализациите са зависели най-вече от от това, кой на кого е човек, връзките са преди всичко, а синовете и дъщерите на приближените до партията са в първите в редиците на израстващите в медицинската кариера.

Въпреки всички вътрешни неуредици и недомислици в системата, през 70-те години в здравеопазването са отпуснати колосални суми за капиталовложения. Здравеопазването получава 290 000 000 лв., за да се започне изграждането на крупни обекти с републиканско значение, и 60 000 000 лв. за доставка на нова апаратура и съоръжения. Планирано е показателят за обезпеченост на 1000 жители с болнични и санаториални легла да се увеличи, местата в детските ясли да се удвоят от 33 215 до 63 000, осигуряването с лекарски длъжности да нарасне. Изградени са крупни здравни и лечебни заведения: окръжни болници в Ловеч, Плевен, В. Търново, Бургас, Варна, Кърджали, Смолян и Крумовград, София, Михайловград (Монтана), Видин, Благоевград, Ст. Загора и районни болници в Лом, Омуртаг, Казанлък, Ботевград, Каварна, Балчик и другаде. Едни от тях се изграждат изцяло, други са пристроявани и разширявани. Наред с тези болници са изградени 26 модерни поликлиники в София и общо 47 в страната.

В заключение бихме могли да кажем, че през социалистическия период българското здравеопазване завоюва значителен международен авторитет, който се дължи на големите успехи, постигнати в опазването и в подобряването на здравето на народа. НР България стои в челните редици на страните с най-добри здравни показатели. По развитие на здравните мрежа и ресурси, България поддържа за периода 1947-1989 г. такива темпове, които я поставят на едно от първите места сред напредналите страни.

9 Коментари

  1. Да,лекарите ви подгъзуваха за 150 лв,И бяха закрепостени в комунистическата ви кочина. И при комунизма,и сега здравеопазването се крепи единствно на символичното заплащане на лекарския труд!

  2. Може ли някой, който наистина си спомня или е работил в тази сфера да разкаже малко по-подробно, как е било положението тогава. Явно не всичко е било безплатно, ето тук в тази статия пенсионерите се оплакват, че плащат по 25 лева на месец за лекарства (става върпос за 1986 г. при пенсии съответно 60 и 140 лева; това е статията която започва с „ние нямаме село“). Чух и че не сме имали достъп до западна техника и лекарства и в това отношение сме били доста по-изостанали.

    https://socbg.com/2015/06/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%85%D0%BC%D0%B5-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%85%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-80-%D1%82.html

  3. Само едно уточнение. Според закона безплатно е било лечението в болницата и лекарския кабинет, зъболекарската помощ, както и лекарствата и консумативите при преглед и лечение.
    Не са били безплатни лекарствата за домашно лечение (разбирай хронично болните от напр. високо кръвно, с болки в ставите (с нужда от обезболяваши лекарства), кожни заболявания, неврологични и психически заболявания, инфекции, хората с настинка и много др. са плащали лекарствата и консумативите си, тъй като те се лекуват извън болницата). Не са били безплатни и зъботехническите материали (плащал се е материала за златни и сребърни зъби, и за зъбни протези ).

    Разбира се безплатно звучи много добре, но реално не е било съвсем така. “Безплатното“ се е покривало от държавния бюджет, който съответно взема парите от приходите на държавните предприятия, фабрики, заводи, ткзс и тн.. А тъй като държавните предприятия са теоретично собственост на народа, парите пак са идвали от нашия джоб. За тези които не знаят, особено в началото на социализма освен национализацията на частни фабрики и земеделски земи, държавата взема на няколко пъти „доброволен„ държавен заем от населението, с който да изгради промишлеността, който май не е върнат, или поне не изцяло. Освен това поради хвърлянето в много социални дейности (освен здравеопазване държавата поддържа безплатно обучение, следване, евтини санаториуми и др., евтин транспорт, поддържа и чрез дотации и субсидии ниски цени на някои стоки, услуги, енергия и др) води до хроничен дефицит на бюджета (тъй като средствата от предприятията доста често не са достигали, държавата е вземала вътрешни заеми (разбирай БНБ е печатала нови пари) и външни заеми (затова в края на комунизма имаше 10 миларда долара външен дълг)) и за съжаления накрая системата не издържа и рухна. Просто за съжаление сме живели над възможностите си.

    • Хм…10 милиарда външен дълг,а сега колко е?Май е в пъти повече от тогава… 🙂

      • Света Кирилова

        Да, сега е в пъти повече и се живее в пъти по-лошо..Аз също съм живяла по това време и много добре помня всичко..Имаше и някои негативни моменти, но като цяло всичко беше добре и то за всички, не както е сега – добре живеят само 10% от Българите. Системата рухна по други причини вкл и международни. Не смятам, че сме живеели над възможностите, просто не се крадеше така много и то от управляващата класа и поддръжниците й напримр – мутросмените, мутробанкерите, политиканците и др. Имаше правилно разпределение на доходите и държавните пари. Сега ббб съвсем явно си го каза, че било по-добре да се влагат държавните пари в строеж на хммм магистралки..не говорим, че няма кой да се движи по тях, отколкото в най-важния ресурс на една държава, а именно Хората. Да плащаше се за някои услуги, но беше малко в сравнение със заплатите. Тате даваше за направата на мост 2 лв. при заплати най-ниска чисти 120 лв. Още държавните рсурси се използваха само за България, а не както е сега давани на концесии на чужди държави, което води до загуба на милиони даже повече за България и Народа. Много се изнасяше и качествена стока. Единят от братята беше шофьор на ТИР и той ни е разказвал с какво и как търгува България и не само с държавиите от СИВ, но и западна европа и сев америка…Просто всичката печалба е отивала в държавната хазна, а не както е сега в ръцете мна мафиозиите интер и местни. Не говоря за туризма, който също генерираше доста пари за държават. България е богата страна и може да има добър стандарт и социално общество, но трябва да се отървем от търтеите, които вече 30 г смучат всичко ценно в нея..И преди 89 г имаше подобни, но бяха нищо в сравнение със сегашните. Поздрави!!!

        • Никъде в света не е имало режим, какъвто и да е, при когото всички „да са добре“, каквото и да означава това. Причината е проста и с нея започва първият урок по икономика: „Ресурсите и благата са ограничени“….. Бедни хора винаги е имало и ще има и колкото и да не ви се вярва в България през 2018г. те не са 90% от населението. Организацията на икономиката, било тя планова или пазарна има за цел единствено да разпредели по възможно най-ефективния начин въпросните ограничени блага. Практиката показва, че пазарната икономика с всичките и недостатъци към момента е най-ефективният начин за това. Най-ефективният в сравнение с други познати начини, но в никакъв случай не и перфектният. Що се отнася до това дали преди 1989г. сме живяли на кредит има достатъчно документи предоставени за публично ползване от БНБ и те потвърждават този факт. Факт е и че това е основната причина за провала на тази система и то не само в България. И по това време е имало кадърни икономисти, които са осъзнавали че изцяло субсидираната ни икономика не е устойчива и това става ясно от гореспоменатите документи. Кой не би искал всякакви публични услуги да са „безплатни“? Истината е че те никога и никъде по света не са били безплатни. Германия и Скандинавските страни са пример за „безплатно“ здравеопазване, но и за данъци от порядъка на 40-50%. Защо това е така, мисля че може и сама да си отговорите. Няма нищо лошо да мечтаем за свят без бедност, страдание и с повече сигурност, но трябва и да сме реалисти как точно се постига това.

  4. Тук може да прочетете за здравеопазването по онова време: https://kiselec1.blogspot.com/2019/04/17-09.html
    Цитати: … Голяма част от болничните стаи са пренаселени, като в тях съжителстуват 8, 10 а на някои места и повече болни …
    Поради това, че не се изработва у нас стандартна болнична мебел, същата е остаряла, функционално непригодна … За почистване и дезинфекция се използват примитивни средства, почти всичко се върши на ръка, липсва малка механизация, значителна част от апаратурата е износена.
    За предния фронт на здравеопазването не достигат електрокардиографи, експресни лабораторни тестове, физиотерапевтична апаратура и др. Остро се чувства нуждата от хирургически и особено от микрохирургически инструментариум. У нас не се произвеждат и не се ползват материали, инструментариум и спринцовки за еднократна употреба, което е предпоставка за загуба на време, а понякога и за опасност от инфкции. …

    • Още един цитат: … Непрекъснато едни или други лекарствени форми липсват в аптеките. Понякога откази се правят и за най-елементарни лекарства, тъй като има известна неритмичност в доставката им. … (Доклада горе е от 1982 г.)

  5. абе помните ли песента-лекарите карат кооптаксита,биолози ни оправят печките!Ай нема нужда бе!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //