Преди манифестациите добитъка от училища, университети, заводи, предприятия, институти, беше подбиран от пъдарите на БКП отрано. Часове наред се висеше по околните преки на Площада с Трибуната, в очакване на манифестирането. Тъй като при социализма глезотии като кафе сутрин в 7-8 ч. в почивен ден не се предлагаше, освен май на гарата, манифестантите, които след два-три часа щяха да засвидетелствуват любовта си към Вождовете (към баш Вождовете това ставаше в София, към местните Вождчета – тия от ОК на БКП и ДКМС, в провинцията; засвидетелствуваше се вярност не само към местните разбойници, но и към КПСС – чужда тоталитарна организация), висяха по входовете и пушеха цигари на сухо часове наред. При всякакво време – дъжд, сняг… Междувременно дребните Партийни и ДКМС шефчета подскачаха наоколо като планински кози с заврени люти чушки в задничетата. Пускаха нервни псевдомайтапчета. Гледаха злобно. Имаше защо. Хем знаеха на кого дължат постовете си, хем знаеха, че след няколкочасово чакане на студа, дъжда, снега, или каквото там дойде, рано сутрин, нервите на дори най-хрисимия работник, студент, ученик, можеше да не издържат и просто да се прибере вкъщи, като с това да допринесе за намаляване на масовката, която щеше да покаже на тия на трибуната, колко са обичани от народа. Неслучайно отсъствията от манифестации се наказваха строго: за ученик намаляване на поведението с 2-3 единици, за работник с дисциплинарно наказание и глоба от мизерната заплата.
Спомени от Народната република socbg.com
Насилствена масовка. Партийните секретари (които после станаха бизнесмени) брояха хората и докладваха нагоре ако някой не се е явил-концлагер!
Преди манифестациите добитъка от училища, университети, заводи, предприятия, институти, беше подбиран от пъдарите на БКП отрано. Часове наред се висеше по околните преки на Площада с Трибуната, в очакване на манифестирането. Тъй като при социализма глезотии като кафе сутрин в 7-8 ч. в почивен ден не се предлагаше, освен май на гарата, манифестантите, които след два-три часа щяха да засвидетелствуват любовта си към Вождовете (към баш Вождовете това ставаше в София, към местните Вождчета – тия от ОК на БКП и ДКМС, в провинцията; засвидетелствуваше се вярност не само към местните разбойници, но и към КПСС – чужда тоталитарна организация), висяха по входовете и пушеха цигари на сухо часове наред. При всякакво време – дъжд, сняг… Междувременно дребните Партийни и ДКМС шефчета подскачаха наоколо като планински кози с заврени люти чушки в задничетата. Пускаха нервни псевдомайтапчета. Гледаха злобно. Имаше защо. Хем знаеха на кого дължат постовете си, хем знаеха, че след няколкочасово чакане на студа, дъжда, снега, или каквото там дойде, рано сутрин, нервите на дори най-хрисимия работник, студент, ученик, можеше да не издържат и просто да се прибере вкъщи, като с това да допринесе за намаляване на масовката, която щеше да покаже на тия на трибуната, колко са обичани от народа. Неслучайно отсъствията от манифестации се наказваха строго: за ученик намаляване на поведението с 2-3 единици, за работник с дисциплинарно наказание и глоба от мизерната заплата.
Двамата платени драскачи не пропуснаха да се изсерат и тук. Колкото простотии и лъжи сте изписали, толкова курове да изядете. Желая ви го от сърце!
От сърце не можеш да желаеш нищо защото червеите нямат сърца.
Ей гнусна американска гнидо, кога ще си затвориш плювалника. Ако искаш може да ти го затворя завинаги…