
Волята на емигранта е била с тези пари да се построи голямо читалище по американски тертип с въртяща се сцена, както и да се отлеят скулпури на Ленин и Димитров с височина 12 метра, така че това да стане най-високият комунистически паметник на Балканския полуостров.
Волята на емигранта е била с тези пари да се построи голямо читалище по американски тертип с въртяща се сцена, както и да се отлеят скулпури на Ленин и Димитров с височина 12 метра, така че това да стане най-високият комунистически паметник на Балканския полуостров.
„Този Методи Андреев е луд човек, иска да забрани историята със закон. Къде се е чуло и видяло такова безумие. Ние нашия паметник не си даваме, няма да позволим никой да го мръдне. Оцелял е толкова години и този там, дето му викат Митодито, и него ще надживее.“ Ето така ядно говорят жителите на разложкото село Баня, прочуло се като селото, което е съхранило единствения по рода си паметник, изобразяващ Георги Димитров и Ленин заедно.
Посетихме хората в топъл есенен ден и първото, което видяхме, е, че на паметника са накацали младежите от селото, които си говорят за коли и високи скорости, а в отсрещното кафене са възрастните.
Питаме младите трябва ли да се маха паметникът на Ленин и Димитров и знаят ли нещо за него. А те, въпреки че са на видима възраст от 14 до 19 години, ококорват очи и казват – знаем, тези са били водачи от соцвремето, казват убедено и питат: „А защо да махат паметника и кой?“ Обясняваме накратко, а дечурлигата се смеят. На нас не ни пречи, нито от това, че е тук, ние ще си променим мисленето. Няма никой да маха паметника, защото БСП и местните хора ще го спасят, казват децата това, което наистина мислят. И се кискат – тези железни скулптури не хапят, де!
Отиваме в кафенето, а там още на втората дума ни прекъсват – знаем какво ще питате, няма да си дадем паметника. Темата обаче веднага разделя хората на две. Засукан мъжкар скача и вика – да се бута, не ни трябва скулптура на престъпници. Прав е Методи Андреев, аз го уважавам, аз съм демократ. От тия комунисти нищо добро не сме видели. Другите не са съгласни с него и става разправия. И ето ти мирът в иначе позадрямалото селско кафене вече е мираж.

Това всъщност е единственият паметник у нас, на който партийните водачи са изобразени заедно и в цял ръст. До преди няколко години до паметника е имало мраморна плоча, на която са били изписани авторите на гранитените фигури. Склуптор е Георги Гергов, а архитект Иван Димов, за когото се смята, че е имал родствени връзки със село Баня. Сега от нея няма и следа и само любознателните жители на разложкото селце пазят спомена за хората, изработили комунистическия символ.
Сипят се доводи „за“ и „против“ от двете страни. Децибелите стават все по-високи и груби, а в пледоариите се включват и ръце и заплашително размахани юмруци. Най-груб в мнението си е демократът, той е малцинство, няма поддръжка и затова се налага да вика, та да се чуе мнението му. Другите ехидно се подсмихват и повтарят – абе, няма да стане тая.
И държат да разкажат историята за монумента, който е наистина внушителен, фигурите са три метра високи. Около него всичко е подредено, направена е градинка, буквите на имената на соцлегендите са подменени – по всичко личи, че монументът се поддържа.
Пролетарските водачи са нещо като емблема на селото.
Ето какво хората разказват за паметника:
„Това е нашето минало, харесва ли ни или не, не е важно, то е било, случило се е и трябва да се помни.
Тук да не мислите,че живеят някакви соцтвърди глави, хора сме като всички, имаме представители на всички партии, но за всички ни е важно да съхраним историята, имахме кмет от ГЕРБ – два мандата управлява, сега е кметица от БСП, но през годините никой не си е помислил да бута паметника. Е, в ония времена се намериха някакви демокретени и хвърлиха червена боя по паметника, ама оцеля.
Това, дето разрушиха мавзолея, също е грешка. Защо само ние го правим, тия другите на запад дето живеят, и те имат символи, било соц, било фашистки, ама ги пазят и пари изкарват от историята си.

Внушението е, че Ленин говори, а Димитров го слуша. Историята не е съвсем категорична дали двамата са се срещали в реалния живот. Едното мнение е, че те никога не са се виждали очи в очи, според други източници обаче са имали една среща през 1921 година.
Само ние сме глупави. Откакто имаме демокрация, само рушим – съсипахме си икономиката, разрушихме си заводите, сега сме бедни, децата ни са навън. Това ли е демокрацията, каква файда, щом живеем зле, разказват хората.
„А как да разкажем историята на младите, нали трябва нещо да има да покажеш. Те искат да чуят, но и да видят“, казват хората от Баня.
„Нашият паметник е известен в цяла България. Тук идват много чужденци, маят се, като го видят, и търчат да се снимат. Ей, тук Банско е на 3 км, като разберат чужденците за паметника, идват на групи да го гледат. Е, това ни прави хем известни, хем посещаеми, всички чуват за Баня.“
За местните жители триметровата скулптура е ценна не толкова заради изобразените комунистически водачи, а защото историята на изграждането на монумента е прелюбопитна и е свързана с един достоен българин, който е родом от тяхното село и когото ценят високо и до днес.
Дарителят е имал още по-грандиозна идея – той е искал да се направи внушителен паметник на четиримата пролетарски водачи – Димитров, Ленин, Марк и Енгелс. Идеята му обаче остава нереализирана.
Историята е следната. В селото живеел Лазар Калчов. Търговец, собственик на най-голямата бакалия в района, смел и свободолюбив българин – такъв е останал в спомените на неговите наследници. Бил е ревностен защитник на бедните и слабите и пазел в сърцето си каузите на ВМРО. Заради връзката му с революционната организация бакалинът бил заклан от турците в магазина си, пред погледа на посетителите.
Лазар имал син Костадин, който останал кръгъл сирак едва петгодишен. Детето е отгледано от роднини и през 1912 г., малко преди да навърши пълнолетие, незнайно с чия помощ младежът заминал да учи в Америка. Младият българин получил солидно образование и открил собствена пивоварна.
Костадин Калчов не спрял връзката си с родното село и една година изпраща на приятел в Баня снимка на Ленин и Димитров и запис от 36 000 долара, като заръчал да се вдигне паметник и читалище.
Местната власт одобрила предложението и през 1964 г. започва изграждането на скулптурите. Паметникът на Ленин и Димитров е изработен от гранит. Монументът е открит тържествено на 18 юни 1967 г. по повод 85 години от рождението на Георги Димитров.

По-възрастните жители на разложкото село разказват, че на официалната церомония е присъствал дори и германец, съратник на Георги Димитров, който бил поканен в селото от Лигата на българо-германската дружба. В ония години цялото местно население се включва в облагодорядаве на района около пролетарските вождове. Оформена е градинка с фонтани и пейки, която днес е леко занемарена, но все още приютява майките с колички.
През 80-те години на миналия век, след 69 години в САЩ, в родното си село се прибрал дарителят Костадин Калчов, който така и не успял в Америка да създаде свое семейство. У нас грижите за него поели негови братовчеди. Като знак на благодарност към роднините си той им дарил долари, с които всички си купили леки автомобили „Волга“.
Инициаторът за изграждането на социалистическия паметник издъхнал през 1984 г. на 90-годишна възраст.
За местните Калчов е важен човек, никой не го нарича комунист.
Те питат риторично – а пък тия, дето се срамуват сега от соцминалото в парламента, какви са били тогава? Не са ли и те били членове на БКП или партийни секретари. Ама на нас за тези глупости не ни се говори,защото всичко втасахме, та за соцпаметниците и символите се хванахме.
„Светът се е побъркал, войни, бежанци, у нас престъпност, тежка зима иде, чакаме тока пак да го увеличат, а оттам означава,че всички храни ще поскъпнат. Пенсиите са ни мизерни, парите за лекарства не достигат. А политиците ни се занимават с това, което не ни интересува.
Ни паметникът ще ни нахрани, ни от закона на Андреев ще ни олекне“, нареждат селяните от Баня и видимо се дразнят, че родните ни управници не мислят как да подобрят битието на хората. На изпроводяк отново се заканват – нека само се опитат да ни съборят паметника, пък ще видят те тогава. И думите им заплашително увисват във въздуха.
Автор: Светлана Василева
Спомени от Народната република socbg.com
Тъпаци, кланяйте се на тия престъпници, особено Димитров!
Тъпак си ти, да ти еба майката проста да ти еба…
Още едно село знам което е запазило статуята на Ленин в центъра на селото. Това е село Новград Русенска област, последното село от областта по пътя от град Бяла към Свищов, след него вече е Велико Търновска област.