Какво имаше в колбасите от времето на соца

Неотдавна по медиите нон-стоп се въртеше реклама препращаща ни към носталгията по кренвиршите от времето на соца. Както се очакваше, когато се говори за едно време, започват люти спорове. Затова реших и аз да разкажа за моите разследвания какво имаше в колбасите по времето на социализма …

Рекламните агенции пощуряха да правят реклами на колбаси с кадри от стари филми и да развиват измамната идея, че тогава имало хубави кренвирши, примерно. Сега няма кой да иде във времето на Тато да провери, да види каква е била хигиената, съставките.
Хората имат къса памет – по времето на социализма колбасите изобщо не бяха хубави, постоянно се разказваха легенди как слагали в тях тоалетна хартия, соя. И тогава също имаше недоволство от цените.
В най-известната подобна реклама, в черно-бели ретрокадри продавач посреща клиентка пред щанд, натъпкан с различни видове колбаси. Това пък е другата голяма измама – по времето на социализма нямаше магазини с щандове, натъпкани с десетки видове колбаси. Обикновено витрината в магазина беше празна, подредени 2-3 вида колбаси. В месарските магазини пък вонеше и чистотата беше съмнителна. Който си мисли, че са правили проверки, имало контрол, заблуждава се. И тогава хората от ХЕИ минаваха формално, вместо пари им натъпкваха чантите с дефицитна стока и магазинерите си правеха каквото си искат.

Тогава хубавите луканки, някои видове колбаси, бяха дефицитна стока, която се появяваше от време на време. Който можеше да си позволи (бяха скъпи), си ги намираше с връзки.
А най-масови бяха телешки салам и 2-3 вида кренвирши. И току ти кажат в магазина – “телешкият свърши”.
Но какво съдържаха те? Сегашните колбаси били лоши, разсъждават по-възрастните.

Пишещият тези редове имаше навремето шанса да научи какви бяха тогавашните. С колегата Мишо Вешим, като млади журналисти, през 1988 г. правихме цяло разследване за в. “Стършел” какво има в саламите и кренвиршите. Беше страшно да научим. Който е любопитен, може и сега да отвори архивите (БДС, отраслови нормали), да види всички рецепти от времето на социализма. В кренвиршите, които тогава мнозина мислеха за телешки, по рецепта се съдържаше сланина. Имаше няколко вида кренвирши по БДС, всичките със сланина и свинско, освен телешко. Единият от видовете съдържаше 70% сланина по рецепта. Телешкият салам беше същият, с по-малък процент сланина. А какво имаше в т. нар. телешки салам? Месо от бракувани крави. Тоест от крави, които вече не дават мляко и ли са заклани поради старост. Това го призна тогава черно на бяло в писмо до редакцията и СО “Родопа”. А тогава с телешки салам снабдяваха болниците, като диетична храна, без свинско. На опаковката не пишеше, че има сланина, нито някъде по колбасите пишеха съставките, както ни задължава сега Европейският съюз.

Но тогава, при соца, имахме разговор с директора на СО “Родопа” Никола Спасов, лека му пръст. Упрекнахме го за колбасите, а той призна, че експериментално само веднъж слагали соя в едни колбаси на някакъв месокомбинат и като се разчуло, не могли да убедят хората, че повече не слагат. И за наша изненада взе да се шегува, как го викал предишният министър председател Гриша Филипов да му се кара, че слагал карантия в колбасите. Филипов беше известен с това, че говореше с руски акцент. А Спасов пред нас го имитираше как говори, с което малко ни стресна, защото шеги с член на политбюро тогава не бяха позволени, поне не на всеки: “Вика ме той и – Спасав, защо нйяма шкембйе на пазар? А аз си мисля – защото няма говедо в обор. Той – ти слагаш него в колбас!”
Та какво ли не слагаха в колбасите тогава. Месото не достигаше и имаше постоянен дефицит. Дори легендите за тоалетната хартия, които се разказваха, си имат някаква причина. Някой някъде е бутнал нещо в някакви салами и е тръгнала приказката.

Спасов разказа още нещо интересно – и тогава постоянно го атакували, че хубавите стари колбаси ги нямало вече, станали по-лоши. А той твърдеше, че няма промяна в производството. Дори разказа случка как ходил веднъж с Пенчо Кубадински в един месокомбинат, в който правят прочутата Смядовска луканка. И там Кубадински опитал луканката и изразил недоволство пред един стар майстор – “Абе, едно време беше по-хубава”. А старият майстор, който не се стряскал от големи началства, отговорил: “Ами, по-хубава. Бил си по-гладен.” Изглежда има феномен на вкуса – човек си помня емоционално миналото време, и то придава преувеличени вкусови качества на храната, която е ял.

Тогава при соца не слагали консерванти и Е-добавки? Това пък е най-голямата заблуда. Сега научаваме за Е-добавките пак от опаковката, за което производителят е задължен. И някои от тези Е-добавки въобще не са опасни, всеки може да ги види в справочници в таблица (виж тук). А при социализма слагаха консерванти без никъде да пише. Например за колбасите задължителни бяха нитритите. Без този консервант месото става сиво, лош цвят, прилича на мърша. А с него е свежо, розово. Тогава не бяха разрешени оцветители за колбаси, сега са разрешени, но те не са по-опасни от нитритите. В големи дози нитритите са отрова и тогава, по времето на соца, ние установихме, че често в колбасите превишаваха съдържанието на нитрити. И нямаше сериозен контрол. Някой там в месокомбината лиснал повече с кофата. Тогава хора от Центъра по хигиена и ХЕИ ни насочиха към тази тема, защото засекли превишение на нитрити и високо съдържание на мазнини в колбасите.

По времето на социализма нямаше такова изобилие от видове колбаси, както сега. Хубавите бяха дефицитни, а масовите – боклук. Заблуда е, че тогавашните били по-хубави. И тогава, и сега хубави са скъпите.

Та, който хвали колбасите на социализма и прави реклама с тях, да иде да се гръмне.
И който си купува кренвирши за 4 лв., а месото струва 8 лв. килото, нека сам си направи сметката какво има в тях. И тогава, и сега е така. И тогава, и сега са хубави скъпите колбаси.

Сладки са само спомените по младостта, забравят се и дефицитът, и вицовете, и недоволството.
По този повод има и виц – “Едно време какви бонбони имаше – изядеш два и правиш секс цяла нощ. Сега цяла кутия изяждаш и не става…”

Автор: Иван Бакалов