Социализмът в НРБ for DUMMIES

За младите – Република България в 1944 – 1989 г. се е наричала Народна Република България и е била част от т. н. „Източен блок“, имало е пълен монопол (диктатура) в управлението на една партия – БКП (днес БСП)
Особено по-възрастните поколения обичат с умиление за този период и за съжаление изкривяват истината през призмата на своята носталгия към времето, когато са били млади и здрави, а в учебниците по История все още не се учи за този период.

Първият мит е, че сме имали развита икономика и земеделие

Каква е истината в цифри? В края на 1989 г. България има 9. 5 милиарда долара дългове към западни банки, най-вече западногермански. Бюджета се пълни от продажбите на не особено качествена продукция на ниски цени, всъщност винаги под световните, за СССР, соцлагера и малко в капиталистическите страни. В БНБ има 1.5 милиарда долара резерв. Държавата обаче е изправена пред технически фалит. Защо? Причината е в перестройката на Горбачов.
Той е поискал дефинитивно всички страни членки на СИВ от следващата година да се разплащат помежду си в конвертируема валута по световните цени, тоест в долари, а не както е било дотогава в т. н. „преводни рубли“. Русия вече ще ни продава нефта и газа за долари, и ще ни купува чушките, доматите, чорапите и пр. също в долари. Ако ги поиска, задължителните договори отиват в небитието.

За Тодор Живков това е истинска катастрофа. Родната продукция, макар и не особено качествена, се продава успешно заради крайно ниските цени! Но ако България трябва да плаща на Русия за получаваните суровините в долари по световните цени, то тя ще фалира. За година – две валутния резерв ще се стопи, външните заеми няма да могат да бъдат обслужвани – край на социализма. Ето защо Живков прави опит да организира останалите „първи“ от соцлагера заедно да искат от Горбачов удължаване на режима на „братски“ доставки и договори. Горбачов е непреклонен, край на „братския социализъм“, започва ерата на „пазарния социализъм“.

За равенството и братството.

Изследване от 1977 година, изготвено от известния български социолог проф. Чавдар Кюранов, налага извода, че равенството в тогавашното „развито социалистическо общество“ е просто химера. В групата на най-бедните жители на тогавашна България влизат между 80 000 и 100 000 души. Дори според социалистическата наука животът на тези хора е бил повече от мизерен. Нямали са нито канализация, нито течаща вода. Осветявали са домовете си с газена лампа или в най-добрия случай с една крушка. Не са притежавали мебели, да не говорим за електроуреди. Обитавали са къщи с пръстен под.

Малко по-добре са живеели хората от по-горната група, която обхваща около 400 000 души. Те вече имали тухлени къщи, макар и без водопровод, канализация, баня и тоалетна. Отоплявали се с въглища и дърва, но пък притежавали радиоточка, електрически котлон, ютия и дори гардероб. Хората, принадлежащи към още по-горната група, са притежавали такива „екстри” като диван, фотьойли и тапицирани столове. А в най-горната група влизат хората, които освен всичко това са притежавали и автомобил.
***

Как така е имало у нас социализъм?

След края на Втората Световна Война САЩ предлагат на разрушена Европа два милиарда долара помощи за възстановяване по т. н. план „Маршал“. За американците това означава просто да пуснат печатницата на ФЕД и да произведат банкноти на стойност два милиарда. От името на своите окупирани все още сателити в Източна Европа Сталин отказва. И с право, ако те се обвържат със заеми към Америка и към западните пазари, той неминуемо ще изгуби контрол над тях като се изтеглят войските му напълно. Сталин решава Русия да помага със заеми и суровини. В периода 1946 – 1989 г. в Източна Европа действа „братски социализъм“ на принципа на натуралната обмяна. Всички членки на СИВ получават нефт, газ, метали, дървесина, машини и др. на измислени цени, като ги заплащат с каквато продукция имат на също така измислени цени.
Основното търговско правило е „вие на нас по-евтино, а ние на вас още по-евтино“. През 60-те години за камуфлаж в СИВ е въведена като средство за разплащане „преводната рубла“. Официалният курс е… един долар за 89 копейки!!! Бедният американски долар не бива да струва и една рубла. Естествено, никоя борса не признава такъв курс. През 60-те години при Хрушчов руснаците установяват, че салдото им с България е на крещящо червено: дали са в много повече, отколкото са получили.

Бай Тошо оправя нещата, като изпраща златния резерв (НА ЦАРСКА БЪЛГАРИЯ), съхраняван в БНБ в СССР под претекст да бъде съхраняван по-надеждно, да не се изпари в случай на атомна бомбардировка! Светът тогава е в т. н. Карибска криза заради Куба. През 70-те години, използвайки суетността на Брежнев към ордени, Живков успява да издейства нелоши петролни подаръци, вероятно като компенсация за предадения златен резерв.

Този „братски социализъм“ вкарва целия соц-лагер барабар с Русия в един порочен икономически път, който води до неминуем фалит. За да се развиват икономиките са необходими все по-големи количества суровини, които се заплащат с все повече количества краставици, домати, чушки, но за тяхното производство пък е нужно и повече петрол! … Десетилетия наред Русия е изпомпвана безогледно срещу не особено качествена, морално и технически остаряла продукция. За Живков и останалите „първи“ от соцлагера „братския социализъм“ е пълна далавера! Цялото вътрешно потребление е предварително планирано, излишество за гражданите не се полага. За да се произведат необходимите количества промишлени и селскостопански продукти е впрегнато цялото население; студентите, учениците и армията помагат почти безвъзмездно.

Заплатите и пенсиите обаче могат да се вдигат постоянно и хората да спестяват не малко парични знаци. Нищо, че няма какво да купят с тях, за една „Жигула“ се чака по осем – десет години. Фокусът е, че печатането на националните валути изобщо не е обвързано с произведените блага (!!!), нито със свободна международна обмяна!!! С две думи, левът е нямал никакво покритие – нито златно, нито със стоки и услуги.

За да има все пак прилични потребителски стоки, за да се купуват модерни технологии и пр., страните от соцлагера вземат непрекъснато заеми от Запада. (!!! НЕ ОБРАТНОТО!!!)

В края на 80-те години всички те без изключения имат огромни задължения и трудности при изплащанията на тези заеми. Полша, примерно, има 20 милиарда долара заеми! После ? опростиха половината. И още нещо – всички соц – страни имат по-голям износ по „второ направление“, тоест на Запад, отколкото помежду си и за СССР!

За спокойния живот, равенството и братството

Доцент Петя Кабакчиева, ръководителка на Факултета по социология в Софийския университет, е изненадана от рязката промяна в оценките за живота по време на комунистическия режим. „Днес голяма част от българите смятат, че тогава е имало спокойствие, сигурност, ред, а сега няма. Имало е равенство, сега – не, имало е сигурна работа, добро образование, здравеопазване, а сега няма“, обобщава Кабакчиева, позовавайки се на резултатите от последното проучване на „Алфа Рисърч“.

За държавата като всичко
Истината е, че „Хората в НРБ са нямали усещането, че от труда им зависи нещо. Очаквали са държавата да се грижи за всичко, в това число и за доходите им. В началото на прехода същите тези хора казваха: Сега вече – всекиму според труда! Но именно това голямо очакване не се сбъдна“, посочва Кабакчиева и добавя, че една от основните причини за тези несбъднати копнежи е формираният при социализма манталитет, който намира изражение в популярни фрази като

„те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че работя“.

Добре се помнят и други „максими“ на соца –

„Работи, за да ядеш, кради, за да имаш“.

Или пък – „Защо НРБ е най-богатата страна в света? – Защото всички крадат и пак има“.

„За разлика от Полша, където в края на комунизма гражданското общество вече беше узряло за икономическите реформи на Балцерович, борбата на българското дисиденство се ограничаваше до искания за съблюдаване на основните човешки права, докато представите за икономическото развитие се спускаха от комунистическия елит“, припомня Кабакчиева. И допълва, че „общонародната“ собственост при соца масово е била възприемана като ресурс за лично облагодетелстване. („държавното е ничи, кради на воля“)

Именно липсата на ясна граница между публично и частно по време на социализма доведе по-късно до разцвета на сивата и черната икономика, посочва социоложката.
Според Кабакчиева, последните социологически сондажи съдържат и положителни изводи за развитието на българското общество.

Редица изследвания, проведени през 90-те години на миналия век, между които и авторитетното Общоевропейско изследване на ценностите, показват, че за повечето българи равенството е било тогава по-важно от свободата. „Днес картината е съвсем друга – две трети от хората в България категорично поставят правото на всеки човек да живее свободно пред идеята за социалното равенство“, отбелязва социоложката Петя Кабакчиева.

Оценката на българите за времената на комунистическата диктатура е неединна, защото националната памет за тях се разполага върху множество сечения, обяснява професор Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград, автор на изследването „Безпаметността за комунизма в България“
.
„Първото пространство е това на добре организираното невежество. Второто е на перфидното замитане „под килима”, което всъщност произвежда фалшификация на историята. Третото пространство съставлява светът на низкочелата партийна пропаганда, представена от Димитър Иванов, шефът на 6-ти отдел на 6-то управление на ДС.

Четвъртото поле е на срамните по своята лъжовност спомени за епохата, главно на високопоставени партийни ръководители, които единогласно величаят държавническите дела „в името на народа”.

Едва петото пространство е това на честните и гневни свидетелства за ужасите на комунистическите престъплени – свидетелства на хората, изживели лагерите, затворите, изселванията и изгнаничеството“, обобщава проф. Келбечева.

Източници: http://noligarh. com, Дойче Веле