Благинките на соца

Автор: Мишо Трендафилов

Според последните социологически проучвания повече от половината българи са носталгично настроени към социалистическото минало. Имат ли продуктите от леката ни промишленост тогава принос за тази носталгия? Ще го почувствате, ако сте над 35 и прочетете и видите картинките по-долу.

А иначе не е много чудна тази шокираща констатация, след като преди 6 години самият настоящ премиер заяви: “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство“.

Думите на премиера Бойко Борисов, произнесени през есента на 2010 г., са показателни за мнението на немалко българи.

През 1962 г. на своя VIII  конгрес Българската комунистическа партия издига лозунга за новия социалистически човек, който се отличава с “високи духовни и материални потребности”, и очертава програма за развитие на “леката промишленост”, насочена към крайния потребител. Централно партийното решение за увеличаване на потреблението “на стоки и услуги” се съвкуплява странно с “възпитателната функция”; предлагането не целеше да продаде, а да създаде “новия социалистически човек”.

Но така или иначе,

леката промишленост тогава заработи на нови обороти

и създаде някои невиждани и невкусвани дотогава благинки. Хората от третата възраст още помнят вкуса на истинската радомирска боза, на лимонените резенки и шоколадовите бонбони „Черноморец”, на восъчната дъвка „Идеал“ и богатото на каймак кисело мляко в тави…
Демокрацията в един момент реши да унищожи всякакви спомени от соца, като спря производството на гореизброените и други български „маркови” стоки. За няколко години изчезнаха лимоновите резенки, бисквитите “Златна есен”, детските закуски, шоколадът “Крава”, бонбоните “Черноморец”. Защо ли?

Отговорът дойде с тяхната повторна поява

Леката индустрия сякаш предусети питането и интереса и вкара носталгията в производствените мощности. Изброените продукти се появиха и продължават да се продават в опаковки със същия дизайн, каквито ги помним от 60-те, 70-те, 80-те години.
Всички ние, над 40-те, сме опитвали тези артикули, помним този вкус, можем да го идентифицираме и да си припомним през него част от личното ни минало. Срокът на годност на тези продукти се е оказал по-дълъг от очакваното.

Но дали само вкусът на хората определя тяхната носталгия към миналото?

Нека погледнем цените на основни хранителни продукти.

Цени 1988 година

1 литър прясно мляко – 30 стотинки

500 г кисело мляко, произведено от краве мляко – 23 ст. Кисело мляко смес от краве и овче мляко – 37 ст.

С една средна заплата от 252 лева през 1988 г. е можело да се купят 840 литра прясно мляко.

1 кг сирене от краве мляко – 2,30 лева, от овче мляко – 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.

Цена на 125 г масло от краве мляко – 0,50 лева.

Цена на хляб 750 г „Типов хляб“ – 15 стотинки, „Хляб Добруджа“ – 26 ст., „Бял хляб“ – 32 стотинки, Ръжен хляб 250 г – 8 стотинки.

Баничка със сирене – 10 стотинки.

Малка кифла с мармалад – 5 стотинки; голяма кифла с мармалад – 10 стотинки. Виенска кифла – 6 ст. Кифла осморка – 8 ст. Козуначена кифла – 8 ст.

Мекица – 4 стотинки.

1 кг риба Скумрия – 1,60 лева.

1кг свинско с кости (котлет) – 2,60 лева.

Алкохол: коняк „Плиска“ 750 г – 6 лева.

Коняк (бренди) „Слънчев бряг“ – 3,80 лева

И тъй нататък… Ако пресметнете с днешните средни и минимални заплати колко продукта може месечно да се закупят – ще разберете хората, които милеят за миналото.

Летните почивки

За 22 лева или 34 лева хората получаваха карта за почивен дом. Там те прекарваха по 14 дни в компанията на колегите си, но заедно с техните семейства. По бански. Днес няма как да не си спомним за летните пионерски лагери и огньовете край морето. Кранево, Равда и Обзор – места, превърнали се в емблеми на масовото ученическо летуване по времето на социализма.

Летният лагер за учениците до 1979 г. – по 20 дена, след голямото увеличение на цените – по 14 дена, а цената за престой и храноден се е определяла според доходите на семейството. Средно около 20 лв. на дете. Всяко трето дете в семейството е ходело на летен пионерски лагер за… 0.40 лв.

Кой знае защо, тогава първите страници на вестниците, както и новините по радиото и телевизията постоянно информираха за това как върви събирането на реколтата, засяването и дълбоката оран. Всичко вървеше добре. Нямаше суши, нямаше наводнения, нямаше болести по пшеницата и по свинете.

Много от тези неща много липсват на много хора. Много е трудно да прецениш кои точно неща на кои точно хора. Затова е и много трудно да разбереш защо хората гласуват така, както гласуват.

http://www.blitz.bg/