Автор: Христо Василев ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА, Правец
Настъпило е едно време на безверие и озлобление между политиците, народа и етносите. Всичко това ежедневно се оправдава с бедата от Русия, комунистическото минало и Държавна сигурност. Не слизат от страниците и хулите срещу Тодор Живков и предишното ръководство. Някои критици иронизират и „дебелашкия” хумор на Живков.

Живков знаеше почти всички вицове за себе си и управляващите и често хумористично ги цитираше
Шегуваше се и с ежедневни битови събития. На едно юбилейно тържество в чест на негов близък в разгара на веселието Живков запита: „Знаете ли какво отговорило Радио Ереван на едно наше запитване, а, знаете ли? – На въпроса може ли социализъма да бъде построен с постоянни реорганизации, Радио Ереван отговорило: „Сега това се експериментира в една братска страна“. – Вероятно ние сме братската страна!” – и последва характерният му смях.

През шестдесетте години на двадесети век имаше практика циганите безделници да бъдат изпращани в Добруджа и там им намираха работа. В тази връзка Живков извикал тартор от циганите, за да обсъдят нещата. След разговора го помолил да му отговори на няколко въпроса: „Питай, бащице, каквото знам, ща казвам” – съгласил се циганинът. – „Абе виждаш, че в България се навъдиха хулигани и разни недоволни от властта, какво да правим с тях? Правим всичко възможно, но някои стоки и главно месото не достигат.
Как да решим този въпрос? Ние не поддържаме църквите и сме въздържани за религията, но напоследък църквите масово се посещават от богомолци, как да ги спрем?” – „Ще казвам, бащице – въодушевил се циганинът, – по пръвия въпрос – ща отваряш западната граница, всичко ща връви майната си. По втория въпрос – ща затвориш източната, месото ща остане тук, та ща болодиса и ща има за сички. По третия въпрос – ща сваляш иконата на Исус Христос и другите светци и ща туряш твоята снимка и на останалите от Политическото бюро. Никой вече нема да стапи там!” – разказваше Живков и се смееше на края. Последният съвет на циганина важи с пълна сила и за сегашните политици. На едно национално събиране между другото се обърна шеговито към патриарх Максим: „Ваше светейшество, Вие не можахте да научите миряните да постят, но аз ги научих”.

През седемдесетте години на миналия век ръководството на Съветския съюз възложило на Живков да преговаря с Чаушеску. Николае Чаушеску беше ръководител на Румъния. Въпреки че Румъния беше в социалистическата общност, той невинаги беше съгласен с постановките на останалите страни и се противопоставяше. В случая не е бил съгласен съветски войски да преминат през Румъния.

не можело да се избяга от яхтата, от политиката и от хитрината на Живков!
В Родопите Живков беше поканил смолянския ансамбъл. В разговора по едно време се обърна към участничките: „Девочки (често се обръщаше така), знаете ли какво е това чай с лед?” – Всички замълчаха и Живков продължи – „Уиски бе, уиски!” – всички се засмяха.
Малко след това се състоя обядът. Живков пак запита: „Девочки, какво ще пиете, а, кажете?” – последва мълчание, но след малко една от участничките плахо се обади: „Чай с лед” – пак смях и заръката на Живков – Добре, добре, дайте им каквото искат. Започна веселата част и една хубавица покани Живков на танц. По време на танца казала на Живков: „Другарю Живков, какви огледала имаше навремето…” – Сепнал се Живков и запитал: „Та и огледала ли не можем да правим?”, но бързо се усетил и се провикна: „Имаше, имаше хубави огледала навремето…”
Навремето, когато се правеха сватби, кумовете подаряваха на младото семейство най-големия дар. Тогава
обикновено по селата кумът даряваше голям бакърен котел или друг значителен предмет

Неизчерпаем с вицовете беше бачо Ангел Балевски – академик, председател на БАН. При една среща ставаше въпрос за паметника пред НДК „1300 години България”. Балевски го критикуваше, не беше съгласен с изпълнението му. Живков си мълчеше. Опонираше му Петър Младенов, тогава член на Политбюро и министър на външните работи. Лилов и Огнян Дойнов също си мълчаха. „Бачо Ангеле, не си прав – продължи Младенов, – и Айфеловата кула не са я признавали, но после се е наложила”. – „Какво да ти кажа, Пешо, попитали кучето защо си лиже задника, па то рекло – такъв ми е вкусът!” – последва смях, но паметникът и до днес стои полуразрушен и постоянно се обсъжда.

Като наблюдавам сегашната обстановка в държавата и действията на държавниците, ще напомня за една народна мъдрост. Тя може да бъде полезна за управляващите: Мъж и жена завързвали пълни със зърно чували и ги товарели на път за мелницата. По пътя обаче някои от чувалите се развързали. Завързвал ги мъжът и псувал жената, че тя е виновна. По-нататък чувалите пак се развързали. Мъжът ги връзва и пак псува жената и така до края – все жената виновна. Аналогично в България това се повтаря вече 25 години. Да се надяваме, че политиците ще се поучат от народните мъдрости.
Спомени от Народната република socbg.com
За този, писал статията, не зная дали тъгува по времето на Тодор Живков, но аз категорично не тъгувам. Не виждамо нито една причина да си спомням с носталгия за този мракобесен, неграмотен лагерен режим. А, може би само сме били по- млади.
Ти нееднократно си доказал, че си уникално тъп, прост и ограничен.
Само умствено изостанал може да тъгува по времената на правешкия диктатор.