Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ретро шоу / Смеем се на „дебелашкия” хумор на Живков и все повече тъгуваме за неговото време

Смеем се на „дебелашкия” хумор на Живков и все повече тъгуваме за неговото време

Автор: Христо Василев ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА, Правец

Настъпило е едно време на безверие и озлобление между политиците, народа и етносите. Всичко това ежедневно се оправдава с бедата от Русия, комунистическото минало и Държавна сигурност. Не слизат от страниците и хулите срещу Тодор Живков и предишното ръководство. Някои критици иронизират и „дебелашкия” хумор на Живков.

20150122.ojimlyyabdИскам да се върна назад, когато времето не беше така напрегнато и народният хумор имаше своето място. Народът често бичуваше пропуските на властта и нередностите в обществото под формата на сатирични произведения и вицове.

Живков знаеше почти всички вицове за себе си и управляващите и често хумористично ги цитираше

Шегуваше се и с ежедневни битови събития. На едно юбилейно тържество в чест на негов близък в разгара на веселието Живков запита: „Знаете ли какво отговорило Радио Ереван на едно наше запитване, а, знаете ли? – На въпроса може ли социализъма да бъде построен с постоянни реорганизации, Радио Ереван отговорило: „Сега това се експериментира в една братска страна“. – Вероятно ние сме братската страна!” – и последва характерният му смях.

tn_20151110_152030При едно шеговито обсъждане на йерархията във властта Живков разказа: „Милиционер намерил на улицата паднал пиян човек. Видял, че това е голям началник, и докладвал на по-горния началник. Пристигнал и той и като видял кой е човекът, се произнесъл: „Не е пиян човекът, пийнал е. Пиян е, ако се е напил, паднал е, изцапал се е, налетели са го пилета и той не може да им каже „Иш!”, та да ги прогони.

През шестдесетте години на двадесети век имаше практика циганите безделници да бъдат изпращани в Добруджа и там им намираха работа. В тази връзка Живков извикал тартор от циганите, за да обсъдят нещата. След разговора го помолил да му отговори на няколко въпроса: „Питай, бащице, каквото знам, ща казвам” – съгласил се циганинът. – „Абе виждаш, че в България се навъдиха хулигани и разни недоволни от властта, какво да правим с тях? Правим всичко възможно, но някои стоки и главно месото не достигат.
Как да решим този въпрос? Ние не поддържаме църквите и сме въздържани за религията, но напоследък църквите масово се посещават от богомолци, как да ги спрем?” – „Ще казвам, бащице – въодушевил се циганинът, – по пръвия въпрос – ща отваряш западната граница, всичко ща връви майната си. По втория въпрос – ща затвориш източната, месото ща остане тук, та ща болодиса и ща има за сички. По третия въпрос – ща сваляш иконата на Исус Христос и другите светци и ща туряш твоята снимка и на останалите от Политическото бюро. Никой вече нема да стапи там!” – разказваше Живков и се смееше на края. Последният съвет на циганина важи с пълна сила и за сегашните политици. На едно национално събиране между другото се обърна шеговито към патриарх Максим: „Ваше светейшество, Вие не можахте да научите миряните да постят, но аз ги научих”.

tn_20151110_152148В Правец традиционно се чества патронният празник на училището, чийто патрон е Васил Левски. На 19 февруари, денят на обесването на Левски, винаги се играеше пиеса с подходящо съдържание. Пиеса за Левски беше написал писателят Васил Мирчовски. Тази пиеса беше представена в Правец в присъствието на Живков. След представлението Живков поканил на коктейл артистите. По едно време се присетил и поръчал да извикат поп Христо. Като млади попът и Живков играли в подобна пиеса. Впуснали се в спомени и попът, както и при други срещи, повтарял: „Добре сме, добре сме, ти дръж горе, ние тука държим”. – „Защо все така ми говориш, отче?” – запитал Живков. – „Ами през 1923 година направихме въстание. След като го потушиха, ръководителите избягаха зад граница, па ние останахме тук, та си отбиха по нас!” – Попът е прав – отпусне ли се горе, тук става зле – практиката го показа.

През седемдесетте години на миналия век ръководството на Съветския съюз възложило на Живков да преговаря с Чаушеску. Николае Чаушеску беше ръководител на Румъния. Въпреки че Румъния беше в социалистическата общност, той невинаги беше съгласен с постановките на останалите страни и се противопоставяше. В случая не е бил съгласен съветски войски да преминат през Румъния.
tn_20151117_163058Живков поканил Чаушеску на прословутата яхта, която е ползвал само два пъти. Движели се по нашето крайбрежие на река Дунав. Чаушеску имал навик, когато не му харесва нещо при преговорите, да стане и да ги напусне. В случая също постъпил така – станал и избягал от каютата. Живков спокойно заявил: „Оставете го, нека изпусне въздуха и ще се върне”. Така и станало – върнал се Чаушеску и преговорите завършили успешно. Така е –

не можело да се избяга от яхтата, от политиката и от хитрината на Живков!

В Родопите Живков беше поканил смолянския ансамбъл. В разговора по едно време се обърна към участничките: „Девочки (често се обръщаше така), знаете ли какво е това чай с лед?” – Всички замълчаха и Живков продължи – „Уиски бе, уиски!” – всички се засмяха.
Малко след това се състоя обядът. Живков пак запита: „Девочки, какво ще пиете, а, кажете?” – последва мълчание, но след малко една от участничките плахо се обади: „Чай с лед” – пак смях и заръката на Живков – Добре, добре, дайте им каквото искат. Започна веселата част и една хубавица покани Живков на танц. По време на танца казала на Живков: „Другарю Живков, какви огледала имаше навремето…” – Сепнал се Живков и запитал: „Та и огледала ли не можем да правим?”, но бързо се усетил и се провикна: „Имаше, имаше хубави огледала навремето…”

Навремето, когато се правеха сватби, кумовете подаряваха на младото семейство най-големия дар. Тогава

обикновено по селата кумът даряваше голям бакърен котел или друг значителен предмет

tn_20151117_162617Сега вече някои даряват леки коли или апартаменти. В Монголия най-големият подарък, който поднася кумът, са чифт панти. Пантите се добиват, като се отстреля петнистият елен сика по средата на лятото. Тогава рогата се отрязват и са още меки. Изсушават се и се подаряват на сватбата. Преданието е, че рогата съдържат веществото пантокрин, което подсилва половата мощ. Семейството пази подарените му панти и когато почувства нужда, мъжът реже парче от тях, стрива го на прах и го пие. Така, докато изпие едни панти, а по-нататък и Господ не може да му помогне. Като разказах случая на Живков, той възкликна: „За мен е късно вече!”.

Неизчерпаем с вицовете беше бачо Ангел Балевски – академик, председател на БАН. При една среща ставаше въпрос за паметника пред НДК „1300 години България”. Балевски го критикуваше, не беше съгласен с изпълнението му. Живков си мълчеше. Опонираше му Петър Младенов, тогава член на Политбюро и министър на външните работи. Лилов и Огнян Дойнов също си мълчаха. „Бачо Ангеле, не си прав – продължи Младенов, – и Айфеловата кула не са я признавали, но после се е наложила”. – „Какво да ти кажа, Пешо, попитали кучето защо си лиже задника, па то рекло – такъв ми е вкусът!” – последва смях, но паметникът и до днес стои полуразрушен и постоянно се обсъжда.

tn_20151117_163112Хуморът на Живков си беше на място. Той произхождаше от житейския опит. При разговорите с обикновени хора и с държавници подхождаше така, че разстоянията се стопяваха. Разговорите продължаваха извън протокола, но винаги в полза на държавата.

Като наблюдавам сегашната обстановка в държавата и действията на държавниците, ще напомня за една народна мъдрост. Тя може да бъде полезна за управляващите: Мъж и жена завързвали пълни със зърно чували и ги товарели на път за мелницата. По пътя обаче някои от чувалите се развързали. Завързвал ги мъжът и псувал жената, че тя е виновна. По-нататък чувалите пак се развързали. Мъжът ги връзва и пак псува жената и така до края – все жената виновна. Аналогично в България това се повтаря вече 25 години. Да се надяваме, че политиците ще се поучат от народните мъдрости.

http://www.blitz.bg/

3 Коментари

  1. За този, писал статията, не зная дали тъгува по времето на Тодор Живков, но аз категорично не тъгувам. Не виждамо нито една причина да си спомням с носталгия за този мракобесен, неграмотен лагерен режим. А, може би само сме били по- млади.

  2. Тодоров

    Само умствено изостанал може да тъгува по времената на правешкия диктатор.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //