Спомени от Народната република socbg.com
Ако човек се замисли колко филми са създадени през периода на Народна република България, определено ще се откаже от броенето. Ако обаче трябва да направи класация с най – добрите от тях, то този, за който говорим по – долу със сигурност ще е на челно място.
„Осъдени души“ е български игрален филм (военен, драма) от 1975 година, по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Христо Тотев. Създаден е по романа „Осъдени души“ на Димитър Димов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев.
Сюжет:
Испания след гражданската война. В хотелска стая в Мадрид разговарят английската аристократка Фани Хорн (Едит Салай) и испанецът Луис Ередия (Сватоплуг Матиаш). След поредната наркотична криза тя си спомня, че преди месеци, по пътя за Толедо, тя заедно с приятелите си – французина д-р Жак Мюрие (Руси Чанев) и американците Джордж Уинки (Роман Громадский) и Клара (Силвия Рангелова), отсяда в крайпътен хан. Там среща отец Ередия (Ян Енглерт, Коста Цонев) – монах от йезуитския орден, брат на Луис. Той отива в Пеня Ронда – огнище на епидемия от тиф. Фани решава да замина за там, с нея тръгва и Жак. Работата е изтощителна – всеки ден са изправени през смъртта. Въпреки това, Фани се влюбва в Ередия. Монахът упорито се бори срещу това чувство. В последствие Жак се заразява от тиф и умира. За да издържи на тежкия труд, болестите и нещастната любов, Фани започва да взима наркотици. В същото време обръча се затяга и фалангистите настъпват. В крайна сметка, отчаяна от фанатичната вяра на Ередия в Бога, стигнала до пълна безизходица, тя стреля в него.
Филмът е отличен със следните награди:- Награда на СБФД за режисура, 1975
- Златен медал и награда за мъжка роля на Ян Енглерт на VI МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1975
- Награда за режисура, награда за операторска работа, награда на СБХ на Константин Джидров на фестивала „Златната роза“, Варна-1976г.
Няколкото реда по – горе не могат да изразят целия драматизъм на филма. Това обаче по уникален начин прави Лили Иванова, използвайки живописността на красивия си глас и дълбокомислен текст.
Песента от този филм стана „химн“ на класа ни.На следващата година бяхме абитуриенти!