Вергил Борисов Ваклинов е български граничар, загинал при изпълнение на служебните си задължения по охрана и отбрана на държавната граница на Народна република България през 1953 г.
Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен.
Смърт…
Вергил Ваклинов и служебно куче Вихър
На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.
Минути преди това въоръжена група от 4 диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.
Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.
След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.
Посмъртни почести
С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“. В негова чест през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново. В центъра на селото е издигнат паметник на граничаря Вергил Ваклинов и кучето му Вихър.
Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има още и до Римския мост на Доспат дере, в родното му село Планиница (Пернишко), в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ в Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил и която по-късно е била наименувана застава „Вергил Ваклинов“.
На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов до Римския мост на Доспат дере, която липсваше по неизвестни причини, е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на Римския мост – Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат.
Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племеници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Заместник директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището. На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племеници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището.
Спомени от Народната република socbg.com




Ама виц направо – „диверсанти, оттеглящи се от България“… Пукнал тоя – тръгнал да убива за домашна отпуска – били сме граничари и ние, знаем как ставаше 😀 Кретени комунистически!
Ти колко диверсанти си убил?
А кога си служил бе, измекяр ? По онова време ли ? Нещастник! Покажи уважение към човека. Какъвто и да е бил, комунист или не, изпълнил е задачата за която е бил там.
Бил си граничар другия път… Само граничар може да знае какво беше и защо. Плюнките да замълчат!
Ей палячо, тези хора с цената на живота си са защитавали родината и Народа си. А тези гръцки диверсанти не са влезли в България за хубаво, а за да палят пожари, да тровят водоисточници, да правят атентати и т.н. ( диверсии) . Ясно ли ти е, ПАЛЯЧО?
До спасител на плажа,
Срамуваш се от името си, че не го пишеш?
Имай малко уважение към загиналите за охраната и отбраната на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ !!!
Ей заради такива тъпи парчета, понякога си задавам въпроса струвала ли си е изобщо саможертвата на десетките и стотици именни и безименни българи пред олтара на Родината. Срам и позор за обществото, че допуска избуяването на подобна безсрамна гад…