Tова се случи в магазина. Младата продавачка обслужи една възрастна дама и след като и помогна да подреди стоките в найлоновите торбички. След това тя и препоръча да си купи нейни собствени торбички, за да не се налага да купува всеки път найлонови, които и без това не са добри за околната среда.
Старата жена се сепна и сякаш с извинение в гласа се опита да обясни, че тя не бе помислила въобще за това. У дома имала торба, в която редовно пазарувала, както била свикнала от дълги години. Но днес я била забравила.
Младата служителка назидателно и каза:
– Помнете! На вас не ви ли пука за това, което ще оставим на бъдещите поколения?
Замислих се и аз, защото и аз съм от това, по-старото поколение, за което чистотата на природата е била без значение.
Преди много години ние връщахме всички бутилки и буркани в магазина обратно, където те ги изпращаха обратно до завода, където ги стерилизираха и използваха обратно. Но сякаш не направихме достатъчно? Хранителните магазини продаваха всичко в кафяви хартиени торби, които ние използвахме повторно за много неща, дори и да се върнем повторно в магазина с тях. Но явно не е било правилно?
Вървяхме много пеша, много често с километри. Защото нямахме лични автомобили и общественият транспорт не беше развит. Дори и до магазина ходихме пеша, а не както сега – с колата. Да не говорим, че бе нормално да се изкачваме много етажи ежедневно, защото нямаше асансьори на много места. Но явно сме бъркали?
Не изхвърляхме памперсите на бебетата, а перяхме пелените. Много от децата ни израснаха с дрехите на по-големите си братя и сестри, които ги бяха наследили от техните батковци и каки. Дали съзнавахме, че това е грешно?
Имаше една телевизия и малки телевизорчета с екрани като носна кърпичка, а не огромни монитори, които непрекъснато работят, а на тях се въртят хиляди канали. Дали това беше причината да сме така зле информирани?
В кухнята се правеше всичко на ръка, а не както сега, с електрически машини и приспособления. Храната не идваше от хиляди километри, нямаше екзотични плодове и изкуствено отглеждано месо. Но беше вкусно.
Използвахме старите вестници за всичко и грижливо ги събирахме, за да ги предадем на вторични суровини. Не мислехме, че това е нещо, от което няма да спечелим.
Много от нещата ни бяха изработени на ръка, от подръчни материали. Но издържаха много и си ги пазехме. Сега нищо не издържа много, а замените са лесни и евтини. Лесно е да купиш и да хвърлиш.
Ако трябваше да спортуваме, тичахме в гората или по полето. Не използвахме пътеките, задвижвани от електричество. Сигурно ви звучи сякаш сме били изостанали?
Пиехме от чешмата всеки път, без да използваме хиляди еднократни чашки и посуда от пластмаса. Зареждахме мастило в писалките, заменяхме ножчетата на самобръсначката, а не я хвърляхме директно. Но явно ви звучи нехигиенично?
На стената имаше само един контакт, а не десетки гнезда, в които да включваме всички уреди да работят едновременно. И не се нуждаехме от сателитен сигнал, за да питаме съседа как е. Много често изключвахме телевизора и просто си говорехме, седнали покрай масата. Но явно не е достатъчно модерно.
Но сигурно нашето поколение някъде е сбъркало. Вие как мислите?
Автор: Ивайло Тончев
http://media.newage.bg
Спомени от Народната република socbg.com


Нашето поколение сбърка последните 25 години.
Както и други път сбъркахме посоката.Избрахме грешният път.И сега берем плодовете.Но аз вярвам….
Пътят беше сбъркан по времето на соца. А сега берем плодовете.
Сбъркан си ти…
Сега берем плодовете точно от последните 25 години…
И тримата ни объркаха …
O да, нашето поколение сбърка много! Ние бяхме поколение без елементарна екологична култура и за съжаление повечето от нас така възпитаха и децата си.
Използвахме стъклени буркани, хартии и т.н. защото НЯМАХМЕ пласмасови и найлонови такива, което беше по чисто технологични причини, а не защото ни пукаше за околната среда.
Та тук сбърка нашето поколение и наситина сбърка.
Не ходехме навсякъде с колата, защото НЯМАХМЕ такава, просто тогава броят на личните автомобили беше много по-малък, а не защото не бихме го правили.
Носихме старите дрешки на батко/кака, защото НЯМАХМЕ други, а не защото родителите ни не биха ни купували всеки сезон нови, ако можеха и ако имаше от къде.
Ето защо сега, когато вече битът ни е друг, с радост се отдаваме на консуматорство без да ни е грижа за каквато и да е екология, като спирачка са само… финансовите ни възможности.
За огромна част от хората от по-старото поколение, екологията е нещо като модерна приумица, не че имат против чистата природата, но определено „това не им е най-големият проблем“
Та тук сбърка нашето поколение и наистина сбърка.
Напълно съм съгласен.
O да, нашето поколение сбърка много! Ние бяхме поколение без елементарна екологична култура и за съжаление повечето от нас така възпитаха и децата си.
Използвахме стъклени буркани, хартии и т.н. защото НЯМАХМЕ пласмасови и найлонови такива, което беше по чисто технологични причини, а не защото ни пукаше за околната среда.
Не ходехме навсякъде с колата, защото НЯМАХМЕ такава, просто тогава броят на личните автомобили беше много по-малък, а не защото не бихме го правили.
Носихме старите дрешки на батко/кака, защото НЯМАХМЕ други, а не защото родителите ни не биха ни купували всеки сезон нови, ако можеха и ако имаше от къде.
Ето защо сега, когато вече битът ни е друг, с радост се отдаваме на консуматорство без да ни е грижа за каквато и да е екология, като спирачка са само… финансовите ни възможности.
За огромна част от хората от по-старото поколение, екологията е нещо като модерна приумица, не че имат против чистата природата, но определено „това не им е най-големият проблем“
Та тук сбърка нашето поколение и наистина сбърка.
Ох , като се забиете по тези сайтове да си припомняте соца ми иде да повърна ДЪГА! Българина , каквото и да му се даде, ще гледа назад и ще си бърка в носа наричайки себе си ощетен, вечно ощетен. Аз предлагам да ни потурчат още веднъж. 🙂
Повърна ли вече ?!
Не виждам нещо сбъркано в сегашното поколение – както всяко поколение си има боклук така и това има. Разликата е че сега човек има шанс за развитие. За пликчетата аз поне редовно си преизползвам, за телевизора – ами нямам телевизор и не искам и да чувам. Едно време хората са зомбирали яко с телевизията и сега продължават да пускат телевизия като има гости и това ме влудява – от новото поколение за телевизия никой не се сеща. Ясно е че едно време е било мизерия и затова повече се е пазело – сега спокойно купуваш каквото поискаш. И само да отбележа колкото заплати е струвал преди апартамент и кола и сега струват толкова – в това няма промяна.
Не е точно така, защото сега можеш да си купиш кола за 1500лв (да кажем две заплати), а през соца това е било невъзможно.
Кола за две заплати… по-скоро остатъци от кола…
Нищо по-лошо от нова съвеЦка бракма.
Е то няма лошо да си ходим пак пеша,да си пазарим в платнени торбички,и вторични суровини има.Просто времената са други.Имаше пари ама нямаше нищо по магазините.Сега има всичко ама пари тц. Мен са ме възпитавали да не хвърлям боклуци и да замърсявам,така уча и децата си.Ама комшиите отгоре много обичат да си мятат застоялата манджа върху прането ми.Та кой как е възпитан в семейството.Та сега е много по мръсно от преди,кога всички ни изтипосваха на ленински съботник да чистим и обръшаме градинките. Проблема е че тогава имаше страх у хората и от там що годе някакъв ред.А сега всичко живо през просото,8 милиона професори а държавата в батака.
Сега остава да напишете, че всичко в статията е заслуга на ръководната роля на БКП и лично на другаря Х и това доказва превъзходството на предишния строй над сегашния „загниващ капитализъм“ и пропагандата ще е пълна. ….
Иначе по спомени то просто нямаше найлонови торбички или са били голяма рядкост. Явно е нямало такова производство, нямало е суровини или е било скъпо.
А и за стъкления амбалаж може да се спори. Има по-големи разходи за транспорт (тъй като е доста по-тежък от пластмасовите бутилки например), има разходи за измиване на бутилките, разход на енергия, използват се агресивни химикали (натриева основа) или органични разтворители – и те не са съвсем екологично чисти.
А за да не останете с впечатление, че едно време всичко е било екологично чисто, вижте тук: https://kiselec1.blogspot.com/2018/12/8-1985.html
Като хленчите за миналото време, я пресметнете колко се оскъпява превозването на тонове стъклен амбалаж.Тези стъклени бутилки и буркани трябва да се мият и дезинфекцират, защото беше практика в болниците да пикаят в буркани от кисело мляко. А в бутилките от бира някой държаха сода каустик и други отрови!