Знаете ли къде е Арапя? Може и да не знаете, защото преди две-три години някому не хареса древното име, та го смениха.
Но работата не е в името. Арапя е малък залив на север от Мичурин съвсем мъничко на юг от Лозенец. Модросин и кръгъл като око, в чийто край откъм Лозенец се извива рижав борун, а водата мие две-три островчета. В залива се е приютил къмпинг, един от 98-те у нас, „изградени“, както се казва в различни документи.
Искам да ви разкажа как изглежда Арапя днес и как изглеждаше преди осем-девет години, когато стъпих на пясъка му за първи път. Еднакво!
Скок под… летвата

На другия ден започва почивката на палатка по нашенски. Сутрин търпеливо висиш с книга в ръка пред тоалетната. С книга, защото този лукс — вестникът, рядко ти попада. Четеш и чакаш — време има. На обяд сваляш ситния пясък от себе си с канче пред мивката (половината душове пак не пускат вода). В същата мивка съседката ти си измива краката, другата — чиниите, а привечер ти изпираш бельото. Рано следобед ще си дочетеш поредната глава от книгата пред смесения магазин, който носи претенциозното име „гастроном“. В съседната барака, също претенциозно наречена „плод-зеленчук“, продавачката ти се усмихва гузно. Защо гузно ли? Ами защото дори тя е притеснена, че няма ни плод, ни зеленчук. Затова пък в Мичурин има пазар и доматите през юли са на двойна цена.“
Лято на палатка! Натиснат между панелите като шунка в сандвич, омаломощен от асансьори, тролейбуси и камък, съвременният човек все по-често търси утехата му. Все повече са онези, които предпочитат лятната вила от плат, защото тя би могла да им даде огромни предимства — независимост от избора на мястото, възможност да летува заедно цялото семейство, необвързаност с дневни режими, време, разпределено по своя воля, контакт с природата и все пак минимум комфорт. Днес всяко трето семейство в България има лек автомобил (да не говорим за света), а осемдесет от сто пътуващи според туристическата статистика предпочитат неорганизираното пътешествие. При това всяка година, особено през последните 5—6, делът на желаещите да почиват в къмпинг расте неудържимо. В много страни, претендиращи, че са туристически, се стремят бързо да отговарят на „каприза на туриста. Ние обаче имаме основание да си признаем, че развитието на нашето къмпингово дело е под „кота нула“.
Пясъчни дни

Не, причината не е в нерешените проблеми, които изброихме. Просто хората, които избират да почиват на самия морски бряг, стават все повече. Къде ще се съберем всички робинзоновци? И как ще организираме живота си на няколкото квадратни метра пясъчна ивица?
Странен, много различен е този живот. Понеже до Нова година забравяме клетвите, престъпваме обещанията и даваме воля на спомените — ще ви разкажа още малко за към- пингарството. Макар и с гузна съвест. Може би така ще разберете защо са тези станали традиционни вопли към туристически предприятия на юг и на север по морето. Защо негодуваме срещу отговорни служители, ръководители, които, събуждайки се от зимен сън, вече не си спомнят есенните обещания — за ново строителство, за удобства, които навсякъде по света са задължителни.

Къмпингарите безпогрешно разпознават случайно попадналите хора, разбират интереса им, досещат се за противоречивите мисли, които ги нападат. Усетят ли, че у вас се прокрадва завист, може да ви поканят под хубавата сянка на тентата. Какво пък, изпийте едно кафе. Ще ви направи ли впечатление кокетно подредената маса? Жените на къмпинг по правило са много добри до-макини. Най-оправните и с най-богата фантазия.
Ако сте подранили, ще видите как след сутрешната морска баня (рано-рано, докато морето е още чисто и спокойно) се приготвя закуската. Добро утро наляво, добро утро надясно. Носи се мирис на бухти, палачинки, мекици, пържени филийки и… на кафе, разбира се. Децата обичат сутрешната суетня около масата. Гледат как кораб прекосява хоризонта, червеното петно на сърфа майсторски променя посоката. Целият ден е пред тях — без грижи, без задълженията, които през годината са им отнемали времето за игра. Плаж? Ами той вече е започнал. До обяд часовете се нижат както навсякъде по морето. Приготвянето на храната? Тези, които се плашат от досадата на готвенето и миенето на съдове („Цяла година слугувам, поне двадесет дни да не се занимавам с това“), няма да четат тези редове. И слава богу! Ако изведнъж опустеят почивните станции и хотелите?


Та ето какво ми се иска да кажа накрая — хората, които избират къмпинга за почивка, са търпеливи. Но те са и упорити. Една разкъсана палатка няма да ги доведе до отчаяние. Но една неизпълнена програма, подмятана години от папка в папка, вече сериозно ги тревожи. И струва ми се — основателно ги амбицира. Защото оправданията просто свършиха.
Снимки: Ники Давидов, Стоян Илиев, Иван Григоров, Живко Ангелов, Иван Стоименов
Автори: Райна Вълчева и Силва Лазарова
Сп. „Жената днес“, 1989 г. Със съкращения.
Спомени от Народната република socbg.com









Вечер в къмпингите си правехме суинг партита, демек размяна на партньорите, също там за пръв път опитах групово изпълнение.
Абе хубави времена, не се ревнувахме, дори това заздравяваше семейните отношения