На бригада като на бригада…

Летните ученически бригади – дълг или дълг и радост?

Анкета на списание „Общество и право“, 7/1986

Главният въпрос в нашата анкета звучи едва ли не провокационно. Чак пък радост и удоволствие? — почти чуваме ироничната реплика на средношколците. На която бихме отвърнали: защо пък не? Но да не се губим в догадки. Разполагаме с отговорите на учениците от два десети класа на софийска езикова гимназия на пет наши въпроса, които разнищват главния въпрос. Анкетата е анонимна, за да си осигурим искреност. Публикуваме част от отговорите — останалите се повтарят с разлика само в подбора на думите. Считаме, че е полезно с нея да с запознаят организаторите на бригадите — заинтересованите от това бригадите да бъдат не само неизбежен дълг, но и радост. Заинтересовани сме всъщност всички по причини от най-различно естество — от производствено-икономически до възпитателни и нравствени.

1. Имали ли сте желание да работите през лятото — на бригада или другаде?

Лично аз бих желала да работя някъде с цел да си изкарам пари за море, лагер и прочие, разбира се, ако работата, която ми предлагат, е сносна.

Зашо точно през лятото?

Да и съм го правила като спасителка (3 месеца в плувен басейн), а освен това предишните две лета в селското стопанство — гроздобер и сортиране на домати, а също така и в „Малчика“ (чрез познати, които работят там).

Не, всъщност зависи от работата

Да, но всс пак неангажираща работа, немного тежка.

Не.

Да.

Да.

Не.

Да.

Само на бригади.

Не.

Да.

2. Какви са личните ви впечатления и опит от труда, в частност — от бригадирския?

Обичам да се трудя. Но при необходимите за нормален труд условия, не както беше на миналата лятна бригада.

Всичко зависи от работата, която ти възлагат. Бях на практика по машиностроене и останах доволна, но не мога да кажа същото за „шевно производство“.

Трудът може да се приеме като удоволствие, но понякога условията го правят отрицателно изживяване. Последното ми впечатление е от един консервен комбинат.

Нямам нищо против труда, но учениците обикновено се натоварват с „черната работа“. Такъв е моят опит от бригадата.

От седемнайсетгодишния си житейски опит стигнах до заключението, че не винаги най-трудолюбивият и съвестният е уважаван и ценен. Нито в училище, нито на бригада.

Трудът ми е често неприятен, особено ако не е по мой избор. Но ми харесва чувството на удовлетворение след добре свършена работа, пък и заради припечеленото.

Физическият труд понякога удовлетворява, но предпочитам умствения.

Впечатленията ми от труда са добри, човек се чувствува пълноценен.

Много зависи от бригадата, от хората, с които работиш, от условията, при които си поставен.

Харесва ми да работя, не харесвам някои занаяти и професии, които упражняваме в бригадите.

Когато работата се върши с желание, има голяма полза, иначе — не.

Не са особено добри — неспазване на работния ден, нежелание за работа… Впечатленията ми са добити при практиката по хотелите.

Не особено добри.

Трудът е жизнена потребност – или поне така трябва да го чувствуваме.

3. С готовност ли отивате на бригада или търсите начин да се освободите?

Засега съм ходила само веднъж. Отидох с желание, но се върнах разочарована.

Не отивам с удоволствие, но и не правя опит за освобождаване.

Не.

Не отивам с желание на бригада, но съм достатъчно честна, за да си позволя да отсъствувам.

Като цяло — да. Отивам с удоволствие, защото знам, че ще прекарам приятно със съучениците си, а не, че ще върша някаква полезна работа — имам предвид бригадите в селското стопанство. Липсата на организация дезорганизира бригадирите!

Зависи от бригадата. Ако работата е тежка, ако е в забутано село, никак не ми е приятна.

Зависи от естеството на бригадата, но по принцип не търся начини да се освободя.

Търся всякакъв начин да се освободя.

Търся начин да се освободя.

Не особено. Гледам да се освободя.

Ходих 1—2 пъти, но след като се убедих в слабата организация, вече не ми харесва.

Не отивам с голямо удоволствие, но се връщам с хубав спомен.

Не отивам с удоволствие и ако имам възможност, търся начин да се освободя, макар че има винаги хубави преживявания.

Не отивам с желание.

4. Какво не ви харесва в бригадирския труд. Организацията на работата? На свободното време? Заплащането?

Организацията на труда — в Русе миналата година условията, при които работехме, бяха непоносими. Заплащането ни беше абсолютна подигравка, като се има предвид, че за един месец други бригадири взимат тройно повече.

Организацията на труда и отношението на работниците към бригадирите.

Организацията на труда.

Нс ми харесват: организацията на труда; организацията на свободното време; заплащането; режимът на деня недостатъчно време за сън.

Организацията на труда.

Заплащането е ниско. Организацията е лоша. Ръководителите просто отиват на почивка и не се интересуват от нас.

Лошата организация на труда, заплащането.

Няма подходящи условия за труд, за отдих и понякога заплащането не отговаря на вложения труд.

Организация, условия, заплащане.

Заплащането (или по-точно това, че то не отговаря на вложения от нас труд).

Организацията на труда.

Условията са лоши. Заплащането е малко.

Битовите условия винаги досега. В някои случаи организацията на труда и заплащането.

5. Вашите пожелания и препоръки?

С удоволствие бих ходила на бригади, но най-важното е да се подобри организацията на труда. Желанието ми е да се подобрят изцяло условията, в които ние, учениците, поне засега се трудим. Ако всичко това не липсва, винаги бих се съгласила да работя. Е, разбира се, когато заплащането не е смешно малко.

Обикновено възможностите за труд и изява са повече за момчетата.

Когато човек има желание да се труди, винаги може да намери къде да вложи силите си. А що се отнася до бригадите, организаторите не трябва да залъгват учениците.

Има хора, които не са в състояние да се справят или издържат по-дълго време, защото не са физически годни за тежък труд. За условията на труд да не говорим навсякъде, където съм била, те са били непоносими. Изглежда, смятат, че като сме на бригада за 1 месец, гова няма да ни навреди… А заплащането или въобще го няма, или е двойно по-малко от минималното

За това поводи ди винаги се намират. Затова, ако ще работя нещо, предпочитам аз да си го организирам.

Защо например в София не се ор­ганизира бюро, което да се занима­ва със средношколския труд единст­вено. През летните месеци винаги има и празни, безлични дни, в които е по-добре да се поработи. Не е не­обходимо това да е труд в селското стопанство — да се съобрази това бюро с пола и физическите възмож­ности на търсещия сезонна работа. Бих работила с удоволствие отново в библиотека.

Смятам, че изборът на труд за ученици през лятото извън брига­дирското движение е ограничен, осо­бено за момичетата. Момичетата най-често работят като общи работ­ници. А може би и информирането не е достатъчно.

Имам желание да работя, но не зная как и къде.

Чувствувам се способен за по-квалифициран труд от този по бригади­те и производствената практика и съжалявам, че нямам възможност да го направя.

Не може ли средата, в която ще работим, да бъде на по-високо ниво?

С удоволствие бих ходил на бри­гади — но при 100-процентово учас­тие от страна на учащите се.

Наистина бих работила, ако усло­вията са по-добри— чисти спални помещения, баня и др. (става въпрос за бригадата). Иначе сигурно, ако ми се наложи, бих работила при вся­какви условия, като нямам друг из­ход.

Ако имах възможност да си нами­рам работа ден за ден, бих се възпо­лзувал често от нея.

Анкетата направи: АДРИАН ПЕТРОВ