Къде играеха децата на София

През 70-те и 80-те години на миналия век наред с масовизираното жилищно строителство в големите градове, изникват редица проблеми с обслужването на гражданите в новите райони, търговията, детските градини, училищната мрежа и др.  През 1982 г. популярното тогава сп. „Отечество“ бие тревога: Къде и как играят децата на големия град? А всички, които имат деца знаят, че този проблем не е решен, а в повечето случаи замитан под килима.

Авторът на репортажа – големият български журналист и писател Серафим Северняк казва: „Вярно е, че нещо е направено, че има и детски площадки, но много често децата се връщат оттам с наранени крайници и с разпрани дрехи.“ Той насочва вниманието ни към местата извън детските заведения, извън училище, тоест там, където изтича тяхното свободно време. В репортажа си журналистът пише:

“Положението не е съответно на нашето желание да се наричаме развито социалистическо общество, не е съответно на общонационалната тревога  за раждаемостта, за правилното отглеждане и възпитание на децата.“

И още:

„Иска ми се да започнем разговора от нулата – излезе детето от къщи, интересно ли му е да отиде там, където може да отиде на най-близкото място, спокоен ли е родителят, когато го пусне да отиде на тази площадка – примерно на 100-200 метра от дома. Какво представлява близката градинка? Какво предлага по-далечната? Как стои въпросът с тези места, които са доста отдалечени, а привличат децата?“

По този повод е потърсено мнението на арх. Людмил Димитров от Централния институт за промишлена естетика и инж. Любен Стойков от СНС, които принават, че  изграждането на квартални градинки изостава недопустимо! „Всяка година осъществяваме капитално строителство в рамките на 2,5 млн лв в рамките на София. От тази сума за детски площадки се отделят около 20 на сто.“

На въпроса предвиждат ли се поляни за игра, компетентните лица отговарят така: „В Южния парк например има поляни. Там, където се предвижда застрояване – най-често подземни гаражи-се прави само озеленяване и тези терени са достъпни за игра на децата.“  Като изтъкват, че в много от новите комплекси местата, които са предназначени за игра на децата са заети от колите-Мотописта, Борово…Явно, изобщо не е съобразено, че ще има и коли. И признават, че за зелени площи и детски площадки е помислено най-малко.

Серафим Северняк поставя и въпроса за поддържането на вече съществуващите детски кътове за игра със следния пример: „Когато на времето в Парка на свободата, до кв. ”Изток“, се откри детски кът, който децата спонтанно нарекоха „Баба Яга“, беше неописуема радост за тях. В момента всичко е в окаяно състояние, замърсено от невъзпитани  и несъзнателни граждани.“

В тази връзка компетентните органи признават, че в някои квартали има грижа и е създаден начин за поддържането на тези съоръжения, докато в други, където обществените организации очакват всичко наготово, състоянието на площадките наистина не е добро. „Общото впечатление от новите жилищни комплекси в София е, че те не са озеленени.“

На въпроса за съоръженията арх. Димитров споделя:

 

Училищният двор – втори дом или „терра инкогнита“  за нашите деца

„Училищният двор се е превънал във втори роден дом на сина ми. Не мога да разбера какво толкова интересно намира там.“

НЕВЕНА ВАСИЛЕВА, бул. „Толбухин“ 37, София

Училищният двор от позициите на:

Проектантите: от 20-25 кв. м. свободна площ за всяко дете, със зони за спорт, агроплощадка, географска площадка и много, много зеленина.

МНП: добре оборудвани и разчертани игрища, гимнастически и лекоатлетически сектори и т.н.

Недобросъвестните стопани: удобен заден двор – склад за въглища, строителни материали и старо желязо.

Живеещите наблизо: място за хвърляне на битови отпадъци, а напоследък все по-често и за паркинг.

Журналистите: благодатна тема за критичното перо (за съжаление, в повечето случаи без ефект от критиката)

А от позицията на децата:

МАРИО НИКОЛОВ, 48-о „Не ни стига скуката в училищния двор сутрин, та и след това да ходим“

ВЯРА ЕНЕВА, 59-о ЕСПУ „Много е удобно да се играе в училище, но момчетата ни гонят, не ни позволяват“

АНЕЛИЯ БАЛАБАНОВА, 88-о ОУ „Не ми дават да играя в училището, защото там се събират едни батковци с мотори. Понякога ни искат и пари за цигари“.

ЛАТИН СТАНКОВ 16-о ОУ „В училищния двор се научих да играя баскет и волейбол“

НИКОЛАЙ СТОИЧКОВ 18-о ЕСПУ „Иска ми се да има и една писта за картинг в двора. Има много място“

Децата не се съобразяват с нормативни документи, заповеди и палниране. Не говорят за кризата за свободни терени, не зачитат авторитети. Те искат само едно-да играят! И училищният двор е може би най-подходящото място за това. Тук няма табели „Не гази тревата“ и „Забранено за велосипедисти“, никой не се оплаква, че не може да спи от шумните игри, автомобилите (все още) не са се настанили трайно. И въпреки всичко училищните дворове често пустеят. Особено през лятото…