Пет непреходни символа на соца. . .

Неизменната мода от няколко години насам е да се говори за соца. Години за едни мрачни и тежки, за други светли и щастливи, но най-вече представяни умилително като първомайска лютеница „Хорце“, шпеков салам върху амбалажна хартия, нектар в бирени бутилки, карти за почивка и детски лагери. Знайни и незнайни интелектуалци и културтрегери предъвкват темата за социализма като запазена по случайност в джоба на стар балтон дъвка „Идеал“. Пишат се книги, сборници и албуми. А най-често, когато чуем поредния остроумен коментар в постсоциалистическото ни общество  се сещаме за оня виц – каква била разликата между оргазма и комунизма? При втория се пъшкало по-дълго…

Всъщност ние продължаваме да стенем, без да искаме. Въздишките по соца се преплитат с тези по така мечтаната ни модерност и се получава… турски сериал. И за да не сме голословни, сме избрали пет символа на тези две ери от развитието на българина, които се сблъскват с нас и един с друг всеки ден, за да бъдат въздишките ни хем сантиментални, хем актуални.

НАЦИОНАЛНИЯТ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА

Националният дворец на културата, или иначе казано символът на Лили Иванова и соцготиката, продължава да краси неуморно столицата ни. С претенцията за „забележителност“ на въпросния мастодонт, гайдовете за София описват „НДК-то“, както е по-известно, по следния начин: „НДК е най-големият технологически напреднал център за провеждане на конференции, изложби и специални събития в Югоизточна Европа.“

Иначе двореца на културата има осем етажа и три подземни нива. Идеята за създаването му е на Людмила Живкова. Построен е върху площ от 18 300 кв. м и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра.

Освен концертите на Лили Иванова в НДК се провеждат и конгресите на БСП, което придава достатъчно соцпривкус на мастодонта. Сградата притежава всички качества на зданията, строени преди Промените. Като основното сред тях е внушението за миниатюрност на човека, осмелил се да влезе в тях. За справка още – ЦУМ и сградата на Партийния дом.

Панелните блокове

Съседите отгоре правят секс, комшийката отдолу готви кисела манджа, а асансьорните скрибуцания се смесват с виковете на детето в банята от първия етаж, които нахлуват безмилостно през отдушника. В това живеят около 80% от българите. И въпреки, че целият ни бит е осмислен от кибритените кутийки, тип светла домашна обител, почти никога не се сещаме, че именно те са едни от най-непреходните символи на соца. Символи, които обитаваме всеки ден съвместно с всичките си претенции за модерност, придобити изкуствено от шопинг терапии, брифинги или бизнес срещи. Първият панелен блок у нас е  построен в София през 1958 г. в кв. „Kрасна поляна“. Към момента във всеки град, независимо от размера му, има поне два обособени квартала с безмилостно извисяващи се бетонни постройки, готови да поберат в себе си жителите на малко селце.

“Мъжът и жената. Интимно”

Няма дом в България, в чиято библиотека да не е отделено почетно място на култовата книга на Зигфрид Шнабл „Мъжът и жената. Интимно“. Макар да е 2009 година, томчето на издателство „Медицина и физкултура“, София,  се радва на внимание достойно за бестселър. Дори и отминало времето, в което сексът не е бил основна тема на българина, напомня за себе си в главите „Половите смущения и борбата с тях“ и „Протичане на половия акт“. Наскоро приятелско семейство даже се похвали, че синът им се запознал със секса на крехката 10-годишна възраст не от порноканал, както предполага 21 век, а покрай култовата книга от 20 в., която всеки от нас е разгръщал. Хлапето преповторило хиляди български сексуално жадни детски съдби, ровейки в семейната библиотека и натъквайки се на литературното съкровище.

ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ, ГРАДИНИ И КУХНЯ

Грис халва,  насилствено подсладен чай и шпеков салам. Да, и това съществува все още в цяла България. Съществуват още лигавници с избродиран на тях детски инициал и група в съответната ясла или градина. Въпреки модерната точкова система за прием на отрочета, онлайн класиранията и всички интерактивни премеждия, които трябва да преминат днес младите родители, за да посещава детето им подобно заведение, майките все още са длъжни да бродират инициали върху дрешките на наследниците си. Държавната детска кухня пък продължава да работи с пълна пара, а стада родителки препускат към тях с буркани, като единственото изискване към тях е да бъдат с винтове. Соцменюто и отношението към прибягналите до този вид услуга остават непроменени.

Кренвиршите

Няма начин да не си спомняте рекламата на кренвирши, която взриви от умиление цялата страна. Флиртаджийското „Оооо, Пепи“ се спрягаше като обръщение до съвсем скоро. А кренвиршите, те са си съвсем същите, Пепи вероятно също. Тя е едрогърда, намахана, тупирана и квартална (може би днес гледа сериали), а пък те – пълни с рога и копита, евтини, ужасяващи на вкус, но пък задоволяващи глада. В последните 20 години българският кренвирш претърпя „вакуумна метаморфоза“. Повечето видове от колбаса можете да намерите опаковани в шарени найлони, за разлика от предшествениците им две десетилетия назад, които винаги се увиваха старателно в амбалажна хартия, а Пепи ги теглеше на един от онези бели кантари с червените стрелки, при които най-лесно се лъжеше в грамажа.