Спомени от Народната република socbg.com
„Изпращане на войник” – това словосъчетание обикновено извиква спомени от недалечното минало, когато почти всички млади мъже в България трябваше „да отбият войнишката служба”. Тогава родителите на младежа задължително организираха пищно тържество – „изпращане”. Поне в селата и малките градове, където близостта с народните традиции е значително по-голяма. А и съобразяването с общественото мнение си казва думата. Както често се шегуваха, изпращането на войник е като сватба, само дето липсва булката.
Военната служба винаги е била знак за възмъжаване. Според една популярна поговорка, който не е ходил войник, никога не става истински мъж. По време на социализма – някъде от средата на ХХ век, „изпращането на войник” се превръща в своеобразен заместител на традиционните обичаи, посветени на трансформацията юноша – мъж. Няма да търсим паралели със старинните ритуали, но няколко задължителни елемента неизбежно навяват асоциации с тях. На първо място е подстригването на момчето – на самия празник или ден след това, и закичването му със здравец. Прическа „гола глава” беше едно от изискванията към младите войници по съвсем други съображения. Хората го превръщаха в специален момент – може би като много далечен отзвук от българската традиционна сватба например, в която подстригването на младоженеца се извършва със специален ритуал. Китка здравец с червен конец новобранецът ще получи и при раздялата с родителите, отправяйки се към „родната казарма”.
Друг важен момент са даровете. Като на сватба родителите подаряваха на гостите си различни практични вещи. А роднини и близки обикновено даваха на бъдещия войник пари. На трапезата непременно трябваше да присъства курбан. У дома, в ресторант или на селския площад, масите винаги биваха отрупвани с какво ли не. И, за да е пълен празникът, той често преминаваше под звуците на „жива музика”. По своята същност „изпращането” беше весел момент, макар и да бележеше дълга раздяла с родителите, приятелите и любимата.
О, минало, о, незабравимо!
