Спомени от Народната република socbg.com
Всички сме чували по нещо за ролята на чехите в България. От Иречек до братята Прошек. Но колко от нас знаят за ролята на България в чешката история?
Оказва се, че в Прага има цял квартал, в който тази история продължава да живее.
За пореден път съм в чешката столица и този път реших, че ми е достатъчно обикалянето по пражките мостове и Стария град. Време беше да потърся дали пък няма някъде следа от връзките между България и Чехия.
Веднага се сетих за величествената картина на Алфонс Муха „Цар Симеон Велики“. Оказа се, че заради неразбории със собствеността цялата „Славянска епопея“ днес е на четири часа път от Прага – в Moravsky Krumlov.
Казах си, че няма как да е само това. Продължих да ровя и така стигнах до квартал Modrany. Квартал в южните части на града, на около час от центъра.
През 70-те години там български работници участват в изграждането на новия жилищен комплекс. И в чест на тяхната работа част от улиците в квартала получават имена, свързани с България – не само на български герои, но и на български градове, откъдето идват повечето работници.
Така днес, десетилетия по-късно, можеш да се разходиш из Прага по улиците “Левски”, “Раковски”, “Пиринска” и други, които напомнят за България.
Днес отидох до квартала и открих една малко неочаквана България.
Панелните блокове и общите пространства са чудесно запазени и развити. Входовете са спретнати, има алеи за хора с увреждания, зелените площи са добре поддържани и оформени. Между блоковете има детски площадки, места за отдих и пространства за общностен живот. Разхождам се и ми е едно сладко-горчиво. Защо панелките построени от българите изглеждат така добри тук, а в България са оставени на саморазрушение и всеки да си оправя, както реши. Зелените площи и места за отдих бяха изпродадени за нови инвестиции и се нароиха сгради до сгради, почти на метър разстояние. А тук, в българския квартал в Прага, се диша.
Вървя по улица Вапцаров, която достига до улица Левски. На нея е поставена информационна табела на чешки за българския революционер. Такава има и за Ботев. На улица „Раковски“ пък се намира основното училище, носещо същото име.
Докато снимам, две възрастни жени ме заговориха и се заобяснявахме на българо-чешко-английски.
„Да, Вапцаров. Поет българин, партизанин“ – казваше едната жена въодушевено.
Соча им към табелата на улица „Пиринска“ и им казвам, че съм от края на планината Пирин. Те пък ми разказаха за пътуванията си като деца до Бургас и Черно море.
„Всички улици тука са български – Вапцаров, Левски, Раковски“, добавяше едната.
Стиснахме си ръцете и си взехме довиждане.
Запътих се и към младежкия център – огромно пространство, подобно на нашите читалища, превърнало се в място за всички дейности за децата от квартала – спорт, култура, изкуство.
Оказа се, че през последните години там е имало и Ден на българската култура, организирано и с дейното участие на местни българи.
Това неочаквано откритие ме накара да се замисля колко странни са понякога следите на историята. На тази – забравената и скритата история.
В България сме свикнали да говорим за чешкото присъствие у нас – за чешките инженери, архитекти и предприемачи, оставили следа в младата българска държава. Или пък да се смеем на подвизите на Бай Ганьо в чешката столица.
А тук, в Прага, открих обратната история.
Български работници идват да строят квартал в Чехия. Построяват го. А десетилетия по-късно имената на техните улици продължават да разказват откъде са дошли.
Мисля, че това е една малка, но много хубава история за България.
История, която не стои в музей и не е изписана в учебниците. Но тя е част от ежедневието на хората – на табелата на улицата, на училището, в спомените на две възрастни жени, които са ходили като деца на българското Черноморие и се сещат за България.
И може би затова ми беше толкова интересно да я открия.
Понякога историята не е там, където я търсим. Понякога просто трябва излезем от местните туристически гидове и да завием по непозната улица, а накрая можем да се озовем на улица “Ботев” в чужда държава…
Автор: Ivaylo Dinev (от Фейсбук)
