Има ли екзекутиран за строшения паметник на Людмила Живкова?

Да, Димитър Попов има издадени смъртни присъди, но не за този случай

ИВАН БАКАЛОВ*

Из нета набира популярност едно менте със сърцераздирателна история – младеж счупил надгробната плоча на Людмила Живкова и бил осъден на смърт. И не от кого да е, а от съдията Димитър Попов, който стана първият премиер на правителство с представители на БСП и СДС през 1990 г.

Не искам да влизам в роля на защитник на режима тогава, но Фейса вече се препълни с измислици.

Историята е драматично описана – как семейството на младежа живяло бедно, как се преместили в София в Кремиковци и т. н. Приложен е и сълзлив дневник на жертвата.
Димитър Попов го няма да се защити. Той има смъртна присъда в практиката си, но за жестоко убийство (случаят Ваньо Александров). За тази присъда беше питан в народното събрание като го избираха за премиер и той обясни от трибуната.

През 80-те години няма такива жестоки присъди за политически деяния, ако можем да наречем повредената плоча на Людмила Живкова такова.

През 1980 един младеж събори Тодор Живков на площада във Враца и беше осъден на 10 години за хулиганство, та да осъдят някого, че повредил надгробната плоча на Людмила Живкова… (За отбелязване е, че „врачанският атентатор“ е освободен от затвора чак през лятото на 1990 г., преди него е освободен циганският бос Кирил Рашков – цар Киро – осъден за тежки криминални престъпления).

Публикацията завършва с драматичен възглас: „Искате ли още социализъм?“

И сега аз трябва да влизам в ролята на защитник на социализма

В черупката на социализма имаше едноличен режим на Тодор Живков, който се променя през годините и през 80-те омекна. Пак си остана непоклатим, но такива смъртни присъди не е имало.

Дори при опита за преврат срещу Живков 1965 г. не са издадени смъртни присъди. Разговарял съм с трима от живите към края на 90-те организатори на преврата. И те казват, че убийството на Горуня не е доказано, ген. Анев, най-близкият му съратник каза, че се е самоубил, той сам правил разследване, разпитвал и лекари в „Пирогов“,и в моргата.

Отклоних се от темата, ще сложа линкове в коментарите, на когото му е интересно за споменатите превратаджии. Събрал съм ги в книга, заедно с Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов и др.

Такива измислени истории се смесват с реалните и човек вече не вярва на всичко.

Или пък обратното – вярва на всичко.

Ще пусна и статия по-късно, да я намират търсачките, че Гугъл не гледа подробно на Фейса. Тя и самата търсачка на Фейса е негодна.

* – Иван Бакалов (р. 1956) е журналист и фотограф, работил години наред във вестници и списания. Автор е на книгите „Мачтите в края на улицата. 5500 км с кола през Америка“, „До Чикаго и напред On Route 66“, „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“, „В сянката на Борисов“ и др. Негови фотоизложби са организирани в София, Пловдив и Созопол.

Преди дни издателство „Кръг“ публикува публицистичната му творба „Резерватът Куба“.