Ако след Априлския пленум тези неща се бяха случили, социализма още щеше да го има

Според мен, съществените грешки на Социализма в България бяха няколко и ако не бяха натискали хората в ъгъла, режимът можеше да просъществува и до днес под някаква форма, като в Китай, например.
Просто трябваше:

• Да разрешат свободното пътуване зад граница – както при югославяните.
• Не биваше да се въвежда „жителството“!
• Пазарът на имоти трябваще да е свободен, а не през „Държавна комисия“.
• Да допуснат стопанската инициатива в определени отрасли – главно в леката промишленост и предоставящата стоки и услуги на населението.
  Примерно – само еднолични търговци и до 10-20 работни места.
  Освен това, да се позволи забогатяване до определено ниво, а след това данъците да растат геометрично – като в Швеция.
  Да се позволи в определени отрасли и до определено ниво частниците да извършват външнотърговска дейност, а не да се минава за всичко през гигантите „Техноимпекс“ „Експорт“ и подобни.
• Да направят лева свободно конвертируем – както беше форинта в Унгария.
  Той донякъде си беше конвертируем още през 1988-90, тогава обменях във Виена левове за шилинги. През този курс доларът излизаше към 9-10 лева, докато на черно в България вървеше между 2,5 и 4 лв.
• Да не се преследва като углавно престъпление изявите (вицове, критика) против режима. Можеше много фино и хитро да ги ограничат до нивото „кучетата си лаят, керванът….“.
  Трябваше да направят в градинката Кристал някаква говорилня подобна на Хайд харк, а не да ги говят, бият и товарят по милиционерските камионетки…
  Да не се забраняват книги, музика…
• Да не се забива страната в тежката промишленост – Кремиковци, Радомир, Пловдив, Девня, а да се фокусираме на Ай Ти технологии – Правец, Стара Загора – компютри, програмиране, софтуер.
  До 90-те България беше в челните позиции в света по кадри в тези области.
  Да се доразвие фармацевтиката, военната промишленост, енергетиката, добива и преработката на редки и ценни метали, водите и биотехнологиите.
  Да се наложим в селското стопанство като лидери със запазени марки, региони и уникални продукти.
  Българските учени, постиженията в науката, спорта и изкуството да се използват като търговски продукт, носещ доходи, а не само престиж на държавата.
  Да се приоритира инфраструктурата!
  Туризмът и услугите изцяло да се дадат на подизпълнители и концесионери, но българи, и да се раздроби на малки поделения – видяхме как работеха и свършиха динозаври като Балкантурист, Орбита… В същото време хижите се справяха блестящо, защото се стопанисваха от семейства и всяка си беше независим обект.
• Да се запази природата чиста и екологията да се защити със закон.
  Покрай националните обекти бая природа се затри. Трябваше да бъде като в Панама – ако сечеш гори, без значение дали си държавно/общинско предприятие или кооператив/частник, си длъжен да засадиш колкото и каквото отсечеш.
  Да скръцнат със зъби на Чаушеско, който редовно обказяваше с химията им Русе, Свищов и др. български градове.
• След Априлския Пленум, 1956, да се премахнат привилегиите на активните борци и децата им. Да се стимулира конкурентността между работещите.
• Да се създават смесени предприятия със западни партньори в стратегически области – леки автомобили, технологични линии, създаване и експлоатиране на брандове.
• До 1989 г левът е обезпечен със злато – създаване на силна банкова система, която да привлича капитали и извън България – както Кипър до 2010!
• В никакъв случай не трябваше да се пипат:
  Армията, Образованието, Културата, Здравеопазването, Социалните придобивки!
• Средната и едрата собстеност трябваше да си останат държавни или общински, а приватизация реши а е възможна само на дребната такава.
  Услугите и обслужването към средната, и едра собственост не само да не подлежат на раздържавяване, но и на концесионерство!
  Можеше да се ползват чужди фирми като консултанти за оптимизация на управлението, но контролът трябваше да е 100% в български и държавни ръце.
• Съдебната власт се справяше добре, но можеше да се подобри.
  По Законодателната – може би трябваше да се разреши на местните парламенти – общинските съвети, да имат по-голяма автономия при вземане решения и боравене със средства.
  Да се въведат локалните референдуми за решения, касаещи местното население.
  Да се запази изцяло външната агентура, като се разграничи от доносничеството!
  Да се свие вътрешната агентура до стриктно касаещи националната сигурност въпроси и да се премахне кварталното доносничество и „характеристиките“.
• След разпадането на СИВ и Варшавският пакт, по никакъв начин да не влизаме в НАТО или Европейския съюз, а като Швейцария – да спазваме неутралитет и да имаме специални търговски договорености с ЕС.
  До 1989 сме първи на Балканите по бр на танкове! Имахме и ракети, армия, авиация…. напълно достатъчно да гарантираме мира и територията си без Русия или Нато!
• Възродителен процес не трябваше да има! Това беше колосална грешка!!!
  Просто всеки роден след 1956 да има българско име, но не и насила да се сменят имената на хората.
  В районите с турско говорящо население допълнителното изучаване в училище на турски език да е задължително, както за турци, така и за българи.
  Да има вестници и програми на турски език! Както беше с руския.
• Въпреки главната политическа линия, да се обяви, че в България населението е свободно да изповядва православната вяра.
  Да не се преследват религиозните люде (говоря за партийците или ръководните органи).

Мисля, че, ако това беше въведено след 1956-та, сега щяхме да живеем в много по-добра България. Или пък, ако толкова милеем за евро-атлантически ценности, доброволно да се изселим, където ги има, както и без друго сега го правим!

Автор:Мариела Нордел

Из Фейсбук страницата „В кухнята на Мариела Нордел“