Живот, отдаден на сцената и духа

Иван Балсамаджиев е роден на 19 февруари 1953 година в Троян – град, който често ражда ярки и свободолюбиви творчески натури. Още от най-ранните си години той е заобиколен от изкуство и кино. Майка му, Ангелина Пенкова, работи като монтажистка в студио „Екран“, а баща му Илия Балсамаджиев е кинооператор. Тази семейна среда естествено насочва Иван към сцената и камерата.
Освен артистичните влияния, детството и младостта му са белязани от дисциплина и вътрешно търсене. От едва 7-годишен започва да се занимава с йога – практика, необичайна за времето си, която остава негова духовна опора през целия живот. В юношеските си години постига сериозни спортни успехи, като печели медали от републикански първенства по спортна гимнастика и скокове във вода.

През 1977 година завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Енчо Халачев. Веднага след дипломирането си започва професионалния си път на сцената. Първият му ангажимент е във Видински драматичен театър, където работи от 1977 до 1979 година.
Следващият важен етап е Драматичен театър – Перник, където между 1979 и 1985 година изгражда стабилен актьорски репертоар и се утвърждава като характерен и многопластов изпълнител. От 1985 до 1991 година е част от трупата на столичния театър Сълза и смях, където участва в по-голямата част от постановките и се превръща в едно от разпознаваемите лица на сцената. Общият брой на театралните му роли надхвърля 70–80, в зависимост от източника – впечатляващо творческо наследство.
Паралелно с театъра, Иван Балсамаджиев става изключително популярен и като телевизионен водещ. Неговата харизма, глас и чувство за хумор го правят любимец на публиката в предавания като „Ежко Бежко“ – първият телевизионен театър за деца, „Неделен експрес“, „Час по всичко“, „Вариант-М“, „Фолк шанс“, „С бъклица и дрян“ и други. През годините той се превръща в разпознаваем телевизионен образ, който умее да говори еднакво убедително както на деца, така и на възрастни.
Балсамаджиев притежава и силен музикален талант. Пее в две опери – „Светулка“ и „Концерт за смях, видео и симфоничен оркестър“ от Виктор Чучков, участва в оперетни спектакли и записва музикален албум заедно с Искра Радева.
От 80-те години на XX век до 2009 година активно се занимава с озвучаване и дублаж на филми и телевизионни сериали, като гласът му остава познат на няколко поколения зрители. Участва и в тринадесет игрални, телевизионни и серийни филма, в които оставя ярки и запомнящи се образи.
През 1999 година издава книгата „Борбата със Злото в мен“ – силно лична и изповедна творба, която разкрива вътрешния му свят, духовните му търсения и битките, които води далеч от прожекторите.

В личния си живот Иван Балсамаджиев е женен за Десанка Павлович, дъщеря на режисьора Жарко Павлович. Синът им Ангелин завършва маркетинг в УНСС, а по-късно и режисура в НАТФИЗ. До смъртта на баща си Ангелин поставя шест театрални пиеси, като в три от тях поверява главните роли именно на Иван Балсамаджиев – рядка и силна форма на творческа приемственост между баща и син.
През 2005 година актьорът научава тежката диагноза – рак на стомаха. Въпреки болестта, той запазва достойнство, вътрешна сила и до последно остава свързан с изкуството.

Иван Балсамаджиев умира на 3 април 2010 година в София, на 57-годишна възраст.
Той остава в паметта на българската култура като артист с необикновена духовна дълбочина, сценично присъствие и човешка честност – актьор, за когото изкуството не беше просто професия, а начин на съществуване.

Поклон.