Разстрелват го, когато тя е била 6-месечно бебе

Спомен за Ласка…

Марин Спасов

На 7 януари 2024 г. си отиде великата българска режисьорка Ласка Минчева, дъщеря на един от ръководителите на Антифашистката съпротива в България Георги Минчев. В нейна памет и в памет на нейния баща, публикувам една моя статия от миналата година.

Баща и дъщеря…
Малко хора знаят, че великата българска режисьорка Ласка Минчева е дъщеря на участника в антифашистката съпротива Георги Минчев, разстрелян заедно с Никола Вапцаров, Антон Иванов, Петър Богданов, Антон Попов и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище.
Георги Иванов Минчев е роден на Първи октимври 1907г. в чирпанското село Медово. През 1927г. става член на РМС. През 1929г. завършва Мъжката гимназия в Стара Загора, където изгражда марксистко-ленински кръжоци. През 1930г. започва да следва минно инженерство в Бърно, Чехословакия. Там става член на нелегалната Партийна група за съдействие (ПГС) и председател на Дружеството на прогресивните студенти „Васил Левски“. По поръчение на Задграничното бюро на ЦК на БКП се премества да следва в Прага, където завежда пункт на нелегалния канал за прехвърляне в СССР. След като завършва висшето си образование, се връща в България и става инструктор на ЦК на БКП и член на ОК на БКП в Стара Загора. След провал през октомври 1936г. е заловен от фашистката власт и осъден на десет години затвор. Освободен е през януари 1941г. След освобождаването си се включва в ръководството на антифашистката съпротива. Осъществява връзката на Политбюро на ЦК на БКП с Централната военна комисия и с окръжните комитети. До декември е деловодител на ЦК, а от юли 1941г. до февруари 1942г. е член на Централната военна комисия. На четвърти февруари е арестуван. Малко преди това се ражда Ласка, на която той дава това име от чешката дума за любов. Самата тя споделя „Аз не го помня. Той ми е дал името, преди да дойда на този свят. Бил е в нелегалност и няколко дни след 12 януари 1942 г., когато съм се родила, дошъл вкъщи да ме види. Секретните полицейски постове, поставени от Гешев, дебнели в двора и го заловили, преди да ме зърне. Бил е на 34 години, а аз – бебенце на няколко дни. Разстрелян е, когато съм била само на шест месеца… Това е всичко.“

След ареста си, Георги Минчев е подлаган на нечовешки мъчения. Много оцелели политзатворници си спомнят, че след всяко водене на разпит е връщан в килията си премазан и обезобразен. Тук трябва да отбележим, че не е вярна соросоидната клевета, че бил направил „пълни признания“. Това, което е казал след мъченията е било известно на фашистката полиция и преди това. Трябва също да отбележим, че въпреки мъченията, той не дава показанията си наведнъж, а постепенно, опитвайки се да забави разплитането на веригата.
Малко преди разстрела, Георги Минчев пише писмо до своите близки „Аз умирам с ясното съзнание за свободата и независимостта на своята Родина. Зная, загубата за вас е голяма. Но вие ще я понесете с твърдост. Мила Мара, на теб и детето принадлежи животът и бъдещето, не скърбете. Аз ви обичам много, тъй както обичам своята Родина. Маре, научи Ласка да обича своя татко, паднал за Родината. Грижи се за нея и дай й добро възпитание на българска патриотка. 23 юли 1942г.“.
Малко след това, шестимата запяват „Тоз, който падне в бой за сеобода, той не умира!“ и загиват, оставайки безсмъртни…
Ласка Минчева никога не е парадирала със своя произход, и дори много от нейните колеги не са знаели, че е дъщеря на Георги Минчев. Стефан Велев пише „Нелепо мълча. Ласка разбира, че след три десетилетия познанство, аз съм пропуснал нещо толкова важно. Но тя нито го е афиширала, нито го е използвала – свято е пазела паметта на баща си!“. И днес, живееща в недоимък и загубила своето зрение, тя е останала скромен и честен човек…

Един послепис: арестувани от това време си спомнят как въпреки нечовешките мъчения, Георги Минчев е полагал бащински грижи за своите другари….