Спомени от Народната република socbg.com
Стоянка Атанасова Карабойчева е родена на 29-ти януари 1923 г. в панагюрското село Попинци. Освен нея, в семейството има още трима братя и две сестри. От малка се проявява като трудолюбиво и любознателно момиче, като отлична певица и народна танцьорка и като любимка на другите деца. Учи в Земеделското училище в Панагюрище, а след това в гимназията „Нешо Бонев“, където е отлична ученичка. Членува в РМС от 1941 г. Участва активно в читалищната самодейност като рецитаторка и актриса. Тя ръководи културно-просветната дейност в родното си село. Пише множество стихотворения. Също така развива активна агитация против хитлерофашизма. Активната ? дейност не остава незабелязана и през май 1944 г. тя е арестувана от фашистката полиция и откарана в участъка в Стрелча. Подлагана е на нечовешки мъчения, но не признава нищо и палачите са принудени да я освободят. По този повод тя пише стихотворението „Да не родиш„:
Очи, ръце завързани,
тялото свито на кълбо
под бича на злодея.
Безпомощно е то.
Уста широко се разтваря.
Надава вик.
Парцал нечист.
Ужасен миг.
А бича безпощаден
плющи.
И всичко заглушава.
Не може да се шава.
Ненаситен зъл палач
издига крак обут
и право в слабините:
„Да не родиш!
Да не родиш!“
май 1944 г. полицейски участък – Стрелча
Малко след освобождаването си, Стоянка отива в Балкана при партизаните. На прощаване с родителите казва „Отивам там, дето ще мога да се боря за свободата и щастието на моя изстрадал народ!“ Присъединява се към Чета „Райна Княгиня“ от Партизанска бригада „Георги Бенковски“. И на Осми септември 1944 г. партизаните начело със своя прославен командир Цвятко Баров слизат тържествено в Панагюрище. След Победата Стоянка решава да преследва хитлеристите до тяхната бърлога – Берлин, и е една от първите, които се записват като доброволци в Българската народна армия. Числи се към 27-ми пехотен Чепински полк. Родното ? село я изпраща на фронта, носейки я на ръце. Идва времето на първата атака при Гюешево. Един ден преди нея тя пише писмо до родителите си: „Скъпи майко и татко, тръгваме в атака! Щастлива съм, че без страх влизам в бой заедно с моите бойни другари.“ И може би предчувствайки своята геройска гибел, тя пише следното стихотворение:
Щом чуеш ти за гроба ми оставен
далеч из чуждите земи,
о, майчице, като храбрец прославен
таз скръбна вест геройски понеси!
И знай, че моя дух не ще изтлее,
не ще изгасне в тази долина,
напротив, той навеки ще живее
в простора, там над родната земя!
Над тебе, майко, вечно ще витае,
ще бди над теб, над тебе ще лети
и твоя лик той лесно ще познае
по тъжните ти плачещи очи!
Ще дойде той във стаята, където
прекарах своите дивни младини
където си излях сърцето
в песните на ранните си дни!
Ще види той как празно е леглото,
в което нявга съм безгрижно спала,
ще види той оставено перото,
с което съм писала и съм мечтала.
И скръбен пак ще литне във простора,
унесъл се във своите мечти,
но скоро горд, възпрял победно взора,
безмълвни песни чудно ще реди!
Бойно поле, 4 октомври 1944 г.
.
Идва денят на атаката – Пети октомври 1944 г. Хитлеристите правят опит за контраатака. Стоянка, която е в първите редици, забелязва един фриц, прикрил се в корена на едно дърво и го убива. Но друг хитлерист, прикрил се при друго дърво я покосява с автомат… Така загива 21-годишната партизанка Стоянка Карабойчева, неизживяла своята младост. В раницата ? намират две стихотворения:
.
Писмо до родителите ми
.
Ще скърбите, ще плачете за мене,
но аз отивам, и ще се завърна.
Не бих била съгласна
да гледам през решетка,
съдбата си да чакам в птичия кафез!
Ще ме дочакате! Ще бъда!
.
Автобиографично
Родих се в дом и мил, и дружен.
Останах с тебе, музо моя.
А кому сега сме с тебе нужни,
когато вън започва боят!
В подземия живя сърцето
и вкуси партизанска песен.
Настъпи пролет в бурна есен,
а песните са недопети.
.
След битката Стоянка е погребана до Гюешево. През 1947 г. майка ? Радка и нейни съселяни изравят костите ? и я препогребват в двора на родната ? къща. През 1964 г. в село Попинци е издигнат неин паметник. През 1973 г. е наградена посмъртно с грамота и значка „Отличие за читалища дейност“ от Комитета за изкуство и култура…
Марин Спасов, 14 март 2025
.
.
