Кой е най-дългият блок в България

Построен през 1976 г. по технологията на едроплощния кофраж, блокът впечатлява със своите мащаби и нестандартна организация. Входовете му са означени с букви от А до Ч (без „Й“)включително, а разстоянието между първия и последния вход е толкова голямо, че обхваща цели две автобусни спирки.

Знаете ли, че най-дългия блок се намира в град Бургас.
За него има анекдоти дори, но този тип архитектура е част от епохата ни и бургазлии гордо обитават имотите си там.

Почти цялата азбука се „събира“ в най-дългия блок не само в Бургас, но и в цялата страна. Бургазлии едва ли се затрудняват да назоват, че става дума за бл.55 в ж.к. „Славейков“. Построен е през 1976 г., с едроплощен куфраж. Входове му са от А до Ч, включително. Разстоянието от първия до последния вход обхваща две автобусни спирки. Блокът е дело на арх. Константин Коцев. Той е автор и на жилищен блок №53 в ж.к. „Изгрев“, в който пък за първи път е приложена схемата „Dopelsekcion”.

Автор на проекта е арх. Константин Коцев – име, тясно свързано с облика на съвременен Бургас от втората половина на ХХ век.

Арх. Константин Коцев е роден на 24 май 1946 г. в Бургас. През 1964 г. завършва Първа гимназия „Г. С. Раковски“, а същата година е приет в Архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт в София. Професионалният му път започва през 1969 г. в Проектантската организация – Бургас. В периода 1971–1972 г. той е част от екипа, разработил окончателния застроителен и регулационен план на ж.к. „Изгрев“, а през 1972 г. участва и в колектива, изготвил плана за най-големия бургаски жилищен комплекс – ж.к. „Меден рудник“.

Големият блок №55 обаче не е само архитектурен обект – той е живо място, изпълнено с истории, спомени и противоречиви оценки. Някои от тях звучат почти анекдотично. Жител си спомня:

„Навремето, около 1978 г., трябваше да отида при шивачка в блок 55, вход О, и се зачудих какъв е този вход „нула“. Беше написано на ръка и приличаше на 0. Като стигнах, разбрах, че след него има още П, Р, С и Т.“

Други са далеч по-критични и не пестят оценки към архитектурата на социалистическия период, определяйки я като „голяма гордост, но и стара соц простотия“.

И все пак времето сякаш е дало свой отговор. Въпреки мащабите си, дългите коридори и типичния за епохата си облик, блокът продължава да бъде гордо обитаван. Апартаментите са многократно ремонтирани отвътре от собствениците си, а конструкцията остава стабилна.

Към днешна дата сградата не само не се е срутила, а продължава да бъде една от най-разпознаваемите жилищни структури в страната.