Войната на изгубеното куче

На 19 октомври, но 1925 година, при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза в българска територия и след предупреждение е застрелян от български граничари.

Това, което нашите граничари няма как да знаят е, че гръкът влиза на наша територия, за да гони кучето си.
Оттам, този конфликт се нарича „Войната на изгубеното куче“ (War of the stray dog).

Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал Теодорос Пангалос обаче използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и три дни по-късно, без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия да нахлуе в България.

Деветте батальона, въоръжени с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница и навлизат на 10 – 12 километра в страната, превземайки десет български крайгранични села.

Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци.

На фона на призивите за мобилизация и обявяване на война, българските политици търсят дипломатическо решение, като изпращат ноти до Великите сили и Съвета на Обществото на народите (предшественик на ООН).
Въпреки това, армията изпраща подкрепления, но с изричната заповед да се избягва разширяване на конфликта, което оставя защитата главно в ръцете на доброволците и граничарите.

На 29 октомври Гърция е заклеймена като агресор от ОН и наказана да заплати на България 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града.

Те обаче се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия. Строителството започва в началото на 1926 година, но парите свършват, без тя да е завършена.
Тогава петричани се самооблагат – тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм продукция, а служителите – по една или повече месечна заплата.
През есента на 1929 година новата сграда на Петричката гимназия отваря врати.

По време на 10-дневния конфликт, живота си губят 120 гръцки войника и 19 български граждани.
При оттеглянето си, гръцките части палят почти всички села по пътя си.

Това е един от изключително малкото случаи, в които решение на ОН (а впоследствие и ООН) успешно и ефективно е спирало въоръжен конфликт някъде по света.

Тези събития обаче са и поредното доказателство, че българите са изключителна сила, когато са обединени около обща кауза.

Цветомир Глоговски