Епизод от ,,Дом за нашите деца“- изцяло взаимстван по действителен случай

В третия сезон на ,,Дом за нашите деца“ – ,,Неизчезващите“,където действието се развива в северното черноморско село Тюленово писателката Лиляна Михайлова вмъква в сценария действителен криминален случай от бреговете на близкото село Дуранкулак.
Всички,които са гледали сериала помнят,как в една от сериите през нощта морето изхвърля стекове с цигари ,,Марлборо“ и жителите на селото влизат в морето да ги събират.

Оказва се,че това се е случило в действителния живот,но 10 години по рано през 1978 г. край бреговете на Дуранкулак.
Ето случая:

В една студена зимна и бурна нощ на 1978 година граничните катери преследвали турска гемия на контрабандисти. Гемията се опитвала да се добере до неутралните води, където по закон граничарите не могат да й направят нищо. Те обаче преградили пътя на нарушителите към вътрешността на морето.
И така турците започнали да се доближават към най-близкия бряг, който се оказва този до село Дуранкулак. Когато почти стигнали до него, положението вече било бедствено и екипажът в паника започнал да изхвърля през борда контрабандни боксове с цигари “Марлборо”. Хората от Дуланкулак бързо видели какво се случва и започнали да събират картоните с цигари.Жителите на близкото село Крапец също се втурнали за плуващите във водата цигари.
Работата била там, че според морското право, ако товарът не е на борда, екипажът няма да понесе отговорност за контрабандата. В тези северни черноморски брегове до Дуранкулак,Крапец,Шабла и Тюленово поради силните ураганни ветрове през годините много кораби са завършвали злополучно своето последно плаване.

През 1968 г.гръцкия кораб ,,Костас“ се блъска в скалите.През 1977 г. друг кораб превозващ какао за Румъния се обръща от силните зимни вълни до Дуранкулак и жителите на селото се втурват да събират изхвърлените на брега пакети с какао. Въпреки,че от години голяма част от тези кораби са нарязяни за скрап ръждясали останки от тях все още могат да се видят във водата край бреговете на най-северното ни Черноморие.

А относно филма ,,Неизчизващите“ само сцените показващи морето са заснети в Тюленово,Крапец и малкия плаж на к.к.,,Русалка“.А селото с центъра,магазина,къщата на героя на Петър Слабаков и всички останали къщи и улици са заснети на цели 500 км. от морето.

Да,това не е Тюленово,а село Пролеша само на 15 километра западно от София.