Спомени от Народната република socbg.com
ПЕТЪР ЖЕКОВ Е НОСИТЕЛ НА ЕДНА ЗЛАТНА (1969 ГОДИНА), КАКТО И НА
ДВЕ БРОНЗОВИ ОБУВКИ (1970 И 1973 Г).
На 10 октомври 1944 година в хасковското село Книжовник се ражда момче, което ще остави трайна следа в историята на българския спорт. Казва се Петър Жеков – човекът, който превърна головете в изкуство и донесе на България първата „Златна обувка“ в историята.
Жеков израства в бедно семейство, но с огромна любов към футбола. Още като дете прекарва часове на прашните игрища, а топката става неговият най-верен приятел. Започва кариерата си в местния „Химик“ (Димитровград), но скоро талантът му е забелязан и той облича фланелката на „Берое“. Там се ражда легендата – силен, мощен и безпощаден пред гола.
През 1968 година преминава в ЦСКА, където изживява най-славните си години. В рамките на няколко сезона става петкратен шампион на България, печели четири Купи на страната и неизменно е сред най-добрите голмайстори.
Но върхът идва през 1969 година, когато с 36 попадения в „А“ група става №1 в Европа и печели „Златната обувка“. Това е първият случай, в който български футболист изкачва този връх – години преди Христо Стоичков да повтори успеха му.
С националния отбор Жеков също оставя дълбока следа. Играе на две световни първенства – през 1966 и 1970 година, и е част от славния тим, спечелил сребърните медали от Олимпийските игри в Мексико през 1968 година. С екипа на България той бележи над 40 гола – рекорд, който дълго време остава ненадминат.
Извън терена Петър Жеков е познат като скромен, добронамерен и тих човек. Никога не се главозамайва от славата, въпреки че я има в изобилие. След края на активната си кариера живее спокойно, далеч от светлините на прожекторите, но винаги близо до футбола. През последните години от живота си се бори с редица здравословни проблеми – белите дробове, бъбреците и язвата му създават сериозни трудности. Въпреки това запазва духа си бодър и хумора си жив.
На 18 февруари 2023 година, на 78-годишна възраст, Петър Жеков си отиде тихо – в съня си. България изгуби не просто голмайстор, а един от онези редки хора, които носят величие без да го показват.
Днес, когато споменем името му, то звучи като ехо от едно време, в което футболът беше страст, а не бизнес. Време, в което на стадионите се играеше с чест и сърце.
Петър Жеков ще остане в паметта на България като човекът, който стреляше със златния си крак – и уцелваше не само вратата, а и сърцата на хората.
