Спомени от Народната република socbg.com
10,50 ч. на 1 септември 1997 г. в рудник „Иван Русев” – мини „Бобов дол”, се взривява смъртоносният газ гризу. Под земята са затрупани 73-ма миньори. Началникът на “Гражданска защита” подал сигнал за бедствието едва два часа след започналата трагедия.
На място загиват 7 миньори. Впоследствие в института “Пирогов” угасват още трима. Повече от двадесет са пострадалите по-леко. Сред загиналите има и такива, пожалени от огнената смърт, но задушени от огромното количество метан в галерията.
Едва два часа след започналата трагедия началникът на Гражданска защита подал сигнал за бедствието. До вечерта роднини на миньори се трупат пред изхода на мината, без да знаят кои са пострадалите. Само двама от тежко ранените работници стъпват отново на крака. Сред загиналите има и такива, пожалени от огнената смърт, но задушени от огромното количество метан в галерията.
След трагедията се установява, че между 12 и 17 процента е била концентрацията на опасния газ във въздуха под земята. Според инструкциите за безопасност обаче още при 2 на сто метан работата е трябвало да се преустанови. Това не е било сторено!
Разпитани са над 90 свидетели. Следствието установява, че миньорите са били пратени на явна смърт и трагедията не е могла да бъде избегната. Един месец в трети участък, където става експлозията, не се е работило, защото миньорите са били в отпуск. Това е довело до натрупване на над 9 процента газ метан, който е превишавал многократно допустимите концентрации.
Следователите откриват, че миньорите в нарушение на всички мерки за безопасност са носили в себе си цигари, запалки и електронни часовници. Освен това локомотивът, който е предизвикал искрата за запалването на метана, е бил разхерметизиран и изпратен преди това за ремонт, но по нареждане на началник смяната е вкаран отново в работа.
В цялата страна се събират помощи и дарения за семействата на загиналите в мина “Иван Русев”, Бобов дол, и за останалите пострадали. Дарения се получават от фирмите “Шеринг плау”(САЩ), “Баар”(Германия), нашите “Маймекс” и “Кремиковци”. Германският концерн “Сименс” дарява дихателен апарат. Фонд “13 века България” отделя 60 000 ДМ за още един дихателен апарат, така необходим за най-тежко обгорелите в “Пирогов”. Един милион лева дарява Христо Стоичков за лечението на пострадалите. Футболният клуб “Локомотив” (Сф) дарява 2 милиона, а “Левски” – 1 милион лева.
На 8 септември Правителствената комисия за аварията, водена от вицепремиера Евгений Бакърджиев, обявява резултатите от своето разследване. Установява се, че са извършени недопустими нарушения на организацията на труда и дегазацията на VI участък. Не е имало предварителен конкретен план за действие. Работниците в I и III участък, към които се е насочила вентилираната струя на газа, не са били предупредени за дегазацията.
Вина има и загиналият машинист, който знаел, че контролерът на машината му е износен и поради това е дал убийствената искра, възпламенила газа. Като основни виновници са посочени инж. Милчо Лозанов – изпълнителен директор на мини “Бобов дол”, инж. Станко Станков – негов заместник, инж. Виктор Сотиров – ръководител на направление “Въгледобив”, инж. Станчо Колев – директор на рудника, главният инженер на рудника Бойко Димитров. Нарушения са допуснали още 24 души, на които е потърсена административна и финансова отговорност. Осем длъжностни лица, от директора до началниците на смени, отиват на съд за трагедията в рудник “Иван Русев”. Екип следователи от НСлС приключва следственото дело в законовия 9-месечен срок и изпраща 9-те тома събрани материали с мнение за съд. Под наказателна отговорност са подведени директорът на рудника Станчо Колев, главният инженер Бойко Димитров, главният технолог Атанас Панайотов, началникът на VI участък в рудника Николай Анев, началник смяната Юлиян Исьов, началник служба “Вентилиране” Ефрем Димитров, газомерачът Емил Милев и и.д. ръководител смяна “Рудничен транспорт” Иван Николов. Присъдите са от 3 до 10 години.
Окончателно рудникът е затворен през 2003-2004 г. Трагедията, сполетяла България през 1997 г., все още преследва местните. А неофициално се говори, че маса семейства от района продължават да копаят незаконно за въглища, въпреки огромния риск от свлачища и изпускане на смъртоносния газ гризу.
