Историята на бетонния мастодонт край София, който 44 години стои недовършен

Ако пътувате към столицата по магистрала „Тракия“, малко преди края на аутобана, край село Лозен със сигурност поне веднъж сте забелязали скелето на огромен изоставен строеж. Трябвало е да бъде транспортна болница.

Изграждането й започва през далечната 1981 година, под шапката на министерството на транспорта. До 1989 г. тя остава на ниво скеле. Самият терен е държавен. През годините е имало идеи и постъпки там да бъде преместен затворът, теренът да бъде продаден и пр. За да се стигне обаче до решение за разпореждане с имота, то това трябва да направи Министерският съвет.

Кучешкият лай е единственият признак на живот край една от незавършените емблематични сгради край София –Републиканската обединена транспортна болница. Зрелият социализъм и сериозното развитие на транспорта през 70-те години на миналия век явно са били причината соцуправниците да замислят този строеж.

Изграждането на болницата започвa през 1981 година и спира с идването на демократичните промени. По първоначален план е трябвало да бъде болница за чуждестранни граждани пребиваващи в НРБ, както и да поеме пациентския поток на задъхващата се Окръжна болница в София. Впоследствие надделява мнението да се построи Национална транспортна болница, собственост на транспортното министерство.

Всяка стая на недостроената болница е предназначена за двама лежащо болни и има общ санитарен възел. Сградата има още два подземни етажа. Отделно е проектирана административна сграда и  хирургически корпус.

Недовършената болница  граничи с държавни имоти на Гражданска защита и на Българския червен кръст. Това е историята.

Към терена от 60 дка, където се е разпрострял строежът, който по официални данни е завършен като груб строеж 16,7 процента от проекта е имало идеи за някаква реализация, за излизане от тупика. Преди години най-атрактивното предложение е било 12-етажната сграда да стане затвор и в нея да бъдат настанени около 1000 затворници с тежки присъди. 

Идеята през годините обаче се „замотава”  в бюрократичните дебри и разговорите между транспортното и правосъдното министерство не водят до някакъв резултат. Междувременно терените и постройките са обикаляни и оглеждани от голям брой кандидат-купувачи, но до сделка така и не се е стигнало.

Източник на текста: vestnikstroitel.bg