Като млада е била разкрепостена, след катастрофата до загадъчната си смърт се отдава на духовното.

На 21 юли се навършват 44 години от нелепата кончина на една от най-противоречивите и нестандартни личности от Соц периода на България – Огнената Принцеса – Людмила Живкова.

Родена на 26 юли 1942 г. дъщерята на Първия, както я наричаха, е скромна, сериозна, но и лидер, и бунтарка – също, както легендарната съветска снайперистка от Втората Световна, на която е именувана – Людмила Павличенко. Под благото, но строго възпитание на майка си – доктор Мара Малеева, Людмила се изявява като отлична ученичка в Руската гимназия – винаги е била с ученическата си униформа, никога не е парадирала с дрехи, положение, привилегии. Имала е няколко близки съученички, сред които проф. Веса Ганчева – сестра на Вяра Ганчева. Приятелките й я определят като влюбена в рока, яздела е отлично, била е супер шофьор, въпреки късогледството си. В тайфата й са я считали за сексуален революционер – „тя сама избираше мъжете си, никога не е позволявала на нея да предложат или да й налагат с кого да бъде! Дори отказва предложението на Андрей Луканов за „династичен брак“. В никакъв случай не беше „сухарка“, а точно обратното – жизнена и смела!“. Пушела е, обичала е да пие здраво, да яде месо…… до фаталния ноемврийски ден през 1973 г. когато претърпява тежка автомобилна катастрофа.
След това младата жена коренно се променя – започва да се занимава с Йога, влече я индийския мистицизъм, става пълна вегетарианка, не се докосва до алкохол и цигари, а един ден седмично не е приемала никаква храна, освен шепа сурови ядки. Управителят на Панорамния ресторант в „Японския“ си спомня, че винаги е имала при тях „дежурно меню“ – печен картоф с кисело мляко.

Друго, което се знае е, че е недолюбвана от руснаците – имала е подозрения, че КГБ са прикачвали редовно към нея „опашка“ да я следи, дори при посещението и в Индия. „Според мен, тя беше повърхностен човек. Опитваше се да се определя като „връх на интелигенцията“, мърмори Дина Мухина – майката на Сергей Станишев.
При посещенията й в Москва, Първата Дама на страната ни никога не е била приемана от Брежнев, а Горбачов направо я мрази. Неведнъж Михаил Сергеевич е негодувал защо в България толкова театри, зали, училища, улици са кръстени на дъщерята на Тато.
Злите езици свързват смъртта й с проект „Звездна Карта“ – Асамблеята Знаме на Мира, която имаше за цел да издири, подпомогне и събира всяка година талантливи деца от цял свят за една седмица в България, където те да изявят дарбите си. По този начин страната ни е щяла да спечели завинаги като свои посланици цвета на световната творческа интелигенция, а това е нещо, което съветските бюрократи не можели да допуснат да се случи.
Факт е, че по нейно време културата в България процъфтява – само за 4 години тя успява да построи над 30 художествени галерии, НДК, реконструира се Народния Театър, вдига се паметника на Незнайния войн.
Людмила е обичала да се обгражда с хора на изкуството, но за разлика от баща си, не си е падала по театъра и актьорите, а е предпочитала художници и писатели. Знаменити са петъчните й купони в апартамента им с Иван Славков – Батето, но които редовни гости са Левчев, Богомил Райнов, Светлин Русев. Клюкарките шушукат, че Левчев й е бил любовник, но аз се съмнявам жена с нейния изтънчен вкус да се е впечатлявала от тоя посредствен поет – въздухар с мания за величие.
Самата тя е пишела поезия, вдъхновена от любовта и Индия…
След 73, поради непрестанните болки в главата, Людмила търси помощ от билколечителя Петър Димков – спазва стриктен режим, според неговите напътствия, изхвърля напълно месото от менюто си, започва да се храни супер здравословно до степен, че се превръща в истински аскет, за когото храната не е удоволствие, а само „необходимо гориво за поддържане на тялото“. За това спомага и страстта й към индийския окултизъм, който я отвежда в Ауровил – „градът мост между миналото и бъдещето, където живеят хора, готови да служат на Божественото съзнание“. На това място в Индия тя засажда 1300 рози, лично донесени от нея от България. В памет на тази знаменита жена, която направи толкова много не само за Културата в страната, но и името на родината ни да е обичано в Индия и Мексико – там има училище с нейното име.

Автор:Мариела Нордел