Историята на най-бързо умиращия град в Русия

Далечният север на Русия – на над 100 километра на север от Полярния кръг – приютява най-страшните и смъртоносни лагери на смъртта на Сталин. Регионът е сред най-недружелюбните места на планетата с безкрайната си ледена шир и липсата на каквато и да било годна за ядене растителност.

Въпреки това през 30-те години на миналия век до лагера на ГУЛАГ възниква селцето Рудник – кръстено на находището на въглища в непосредствена близост.

През 40-те населеното място се превръща във все по-нарастващ град на име Воркута.

Открити са две минни шахти и е построен ТЕЦ, оформя се и центърът на града около площад „Комсомолски“.Снимка: iStock

Там са изградени и първите жилищни сгради, които в началото са били построени само от дървен материал. Инженерният подвиг обаче не е съхранен, тъй като впоследствие на негово място изникват панелки.

Въпреки това развитието на Воркута продължава – открити са болница и специализирана детска болница, училище и детска градина.

До 70-те вече функционират 13 мини и към града се стичат хора от целия Съветски съюз с надеждата за добро бъдеще. Кремъл предвижда, че Воркута може да се превърне в най-богатият град на Севера заради кипящата минна дейност. В пика си населението е над 250 хил. души.

През 40-те населеното място се превръща във все по-нарастващ град на име Воркута.

Открити са две минни шахти и е построен ТЕЦ, оформя се и центърът на града около площад „Комсомолски“.Снимка: iStock

Там са изградени и първите жилищни сгради, които в началото са били построени само от дървен материал. Инженерният подвиг обаче не е съхранен, тъй като впоследствие на негово място изникват панелки.

Въпреки това развитието на Воркута продължава – открити са болница и специализирана детска болница, училище и детска градина.

До 70-те вече функционират 13 мини и към града се стичат хора от целия Съветски съюз с надеждата за добро бъдеще. Кремъл предвижда, че Воркута може да се превърне в най-богатият град на Севера заради кипящата минна дейност. В пика си населението е над 250 хил. души.

Много руснаци напускат Воркута, дори без да си направят труда преди това да продадат апартаментите си.

Въпреки ниските наеми, които общината на Воркута обявява за жилищата, никой не иска да се нанесе. Пред РИА Новости местните се шегуват, че дори и безплатни апартаменти няма да привлекат нови жители към града.

През 2021 г. руската фотографка Мария Пасер успява да улови гледката над Воркута и снимките ? показват десетки сгради, изцяло погълнати от разруха, лед и сняг.

В блога си Пасер споделя, че след това дори не можела да повярва, че всъщност все още някой живее там. „Беше спиращо дъха и ужасяващо в същото време“, обобщава спомените си тя.

Източник: webcafe.bg