Спомени от Народната република socbg.com
Преди 1990 г. спортът и физическото възпитание заемаха изключително важно място в българското образование и обществения живот като цяло. Физическото възпитание беше задължителен предмет във всички степени на образование – от детските градини до университетите. Учебните програми бяха структурирани така, че да насърчават масовия спорт и да осигуряват на всички ученици и студенти възможност да развиват своите физически способности.
Освен задължителните часове по физическо възпитание, съществуваха и множество спортни клубове и секции към училищата и университетите, където учениците и студентите можеха да тренират различни видове спорт – футбол, волейбол, баскетбол, лека атлетика, гимнастика и други. Тези клубове често организираха вътрешни и междуучилищни състезания, които стимулираха спортния дух и конкуренцията. Например, много училища имаха силни футболни отбори, които участваха в регионални и национални първенства.
Държавата активно подкрепяше развитието на спорта, като осигуряваше финансиране за спортни съоръжения, екипировка и треньори. Имаше добре развита система за откриване и развитие на млади таланти, която позволяваше на перспективните спортисти да получат специализирана подготовка и да се реализират на международно ниво. Пример за това е системата на спортните училища, които предлагаха специализирано обучение по определен вид спорт, съчетано с общообразователна подготовка. Много от известните български спортисти са възпитаници именно на тези училища.
Иван Коларов
През 80-те години с нарастването на кризисните явления започна борба за медали в ущърб на масовия спорт и образованието в спортните училища. Като резултат те се превърнаха в криминални инкубатори и достътът на деца и младежи без потенциал за високо спортно майсторство беше сериозно ограничен.
То сега е още по-ограничен – миналата година за спорта „Х.У“ имаше 4 места за прием от 5 клас, сега има 3, имаше 3 места за прием от 6 клас сега са 2