Как само за няколко месеца беше построен паметникът на Съединението в Пловдив

Паметникът на Съединението в Пловдив – известни и неизвестни неща за него

Днес отбелязвяме едно от великите събития за България- съединението на Княжество България с Източна Румелия.За това събитие е писано много. Най важното за него е, че то става в противовес на имперските желания на Русия, която от столетия та и до днес се стреми да налага своето господство над България.
България решава да издигне паметник във връзка с това събитие и още през 1925 г.

В Пловдив се събират доброволчески дружества от цялата страна, които тържествено полагат основния камък на бъдещия паметник на Съединението на Четвъртък пазар, но проектът пропада. Дълги години в западната част на пазара стоеше бетонният постамент на недостроения паметник. Така Пловдив остава без паметник на Съединението.

Много добре си спомням този бетонов постамент, който беше премахнат във връзка с построяването на Пловдивската Проектантска Организация през 1972г..
Едва в края на ноември 1984 година е взето решение честването на 100 годишнината на Съединението да стане на национално ниво и като център на тържествата е избран град Пловдив. Това налага изграждане на паметник и разполагането му на подходящо място. За такова е избрано пространството на пловдивския Четвъртък пазар. Взето е партийно решение юбилеят да се отбележи на 19 септември 1985 г.

Всичко започна в началото на 1985 г. Тогава ЦК на БКП взе решение в Пловдив да се издигне подобаващ паметник по cлyчай 100 г. от съединението на Бългаpия. Центърът на тъpжеcтвата,естествено беше Пловдив.
Много добре си спомням целият процес на изграждането на паметника и съм един от непосредствените свидетели на всяка една строителна дейност. По стечение на обстоятелствата от прозореца на стаята на Проектантска организация, където работех, можех да наблюдавам всяка една подробност при изграждането.
За паметника не бе проведен конкурс, както обикновено ставаше. Провеждането на един конкурс беше една доста дълга и сложна процедура, която изискваше много време. По правило представените конкурсните материали се преглеждаха, одобряваха и класираха от Държавна комисия по монументални изкуства, която заседаваше по онова време в сградата на САБ, на ул.Кракра в София. Не си спомням името на председателя на тази комисия, спомням че не беше нито художник, нито скулптор. Секретар беше Дани Кенанова.
Изpаботването на паметника диpектно без конкурс cе възложи на cкyлптоpа Величко Минеков, един от всепризнатите творци на Бългаpия, съвместно с арх.Лозан Лозанов. Когато Минеков представил макет на проекта си в OК на БКП, повечето от присъстващите се изказали много остро. „Сигурен ли си че това е най доброто” – попитали те твореца.
Самият Тодор Живков харесал макета на бъдещия паметник и така всички колебания и съмнения били премахнати. А и всички останали вече харесали паметника. Всички дейности тогава се ръководеха от отдел „Културно историческо наследство“ Пловдив с директор Емил Стоицов.
За 3 месеца паметника заедно с площада бяха изградени. Изграден беше и подлезът под бул.”6-ти Септември”.

Изграждането на подлеза стана по един по необичаен начин. Първо направиха изкопа за подлеза. Издигнаха бетоновите ограждащи стени, след което изкопът беше засипан с пръст, върху която поставиха кофража и изляха бетоновата плоча. След като бетоновото покритие набра достатъчно якост, изгребаха с багери пръстта и подлезът беше готов.
След изграждането на паметника пазарът беше преместен и пространството изчистено от всичко. Получи се едно „продухано” пространство, обратно на това което се очакваше. Считаше се, че засадените дървета от запад, север и изток ще създадат някаква рамка, която да подчертае паметника. Не се получи нищо. Пространството изтича във всички посоки. През горещите летни пловдивски дни хората преминават набързо покрай паметника. Изграденото за през нощта осветление не свети. Художественият образ на паметника е доста спорен според мен и според много мои колеги и познати. Но паметникът е вече факт. Хубаво е,че доста често гости на Пловдив се снимат за спомен пред паметника.

Има една малка, но много важна за мен подробност. Никъде и никога до сега никой не е споменал за една личност,която има огромен принос за изграждането на този паметник.Тъжно е,че днес никой не се сеща за Елена Михайлова от Окръжния съвет за култура гр.Пловдив, която вложи огромни усилия, работейки денонощно за изграждането на паметника.
Паметникът се отливаше на отделни части от бронз в някакъв леярен завод в Северна България, не си спомням в кой град. Тези части се превозваха до Пловдив и на место чрез заварки се сглобяваха. Елена непрекъснато пътуваше от Пловдив до Северна България, за да следи всяка една отливка. Тя беше перфектна в работата си с неспокоен дух. Вероятно е изпитвала много трудности, които тя никога не сподели. Опитвал съм се да ги разбера, да сподели с мен, защото усещах огромното напрежение в нея. Веднъж заедно със скулптора Димчо Павлов и Елена, седейки в ресторант в Стария град, Елена сподели,че в нея са останали само нерви. С Елена не сме се срещали и виждали от много години.
Където и да си сега Елена от сърце ти пожелавам спокойствие на неспокойната ти душа.

Паметникът на Съединението, представляващ внушителна 12-метрова фигура, е издигнат в Пловдив през 1985 година по случай 100 – годишнината от паметния акт. Скулптор е Величко Минеков. Открит е на 6 септември от първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. По време на тържествата  за откриването парашутният полк е почетен караул.

Любопитна подробност е, че в сюблимния момент, когато свири химна и Живков дръпва сиджимката, тя се къса и платното остава на паметника. Бай Тошо навира глава да види как пада платното и открива паметника, а то си стои. Насъбралото се гражданство тръпне с притаен дъх. Тогава един от охраната, който стои зад паметника, за да не се вижда от камерите, скача набира се на платното и чак тогава то пада. Паметникът вече е официално открит.

арх.Олег Каразапрянов
oleg5@abv.bg
27 август 2024г.