Къде живееше елитът на ГДР?

Далеч от народа, далеч от хорските погледи: през 1960 партийната върхушка на ГДР дружно се премества от Берлин в светлото бъдеще – в засекретеното селище Вандлиц. То се намира на 30 км от града и е построено много по-бързо от самия комунизъм – само за две години. Селището отсъства от географските карти, а територията била обявена за… зона за наблюдение и изучаване на природата и дивите животни.

Този стъклопис и до днес може да се види в някогашния дом на едно от тези „диви животни“ – Валтер Улбрихт.

С падането на Берлинската стена бившите големци ще бъдат помолени да освободят личните си вили във Вандлиц. Още през 1990 година там е открита рехабилитационна клиника. Строят се нови корпуси и здания, но и някогашните партийни вили не остават празни. В бившата резиденция на Улбрихт например отсядат родителите на децата, които се лекуват там.

Петкилометровата бетонна ограда е премахната, но главният портал е запазен. В къща с площ 180 квадратни метра е живяло семейство Хонекер. В селището е имало общо 23 резиденции. Едноетажните имали по седем стаи, двуетажните – до 15. Във всяка вила имало по две прислужници. Само семейство Хонекер имало четири.

Наред с бетонната ограда имало и външен пръстен – жив плет и наблюдателни пунктове. Охранителите, които били основно от специални подразделения, били около 150 души. Те отговаряли и за сигурността на лятната резиденция на посолството на СССР, която също била тук, край езерото.

Преди да се преместят във Вандлиц, високопоставените другари живеели във вили в Източен Берлин. Решението да бъдат преселени извън града било взето няколко години след въстанието от 1953 г., потушено с помощта на съветски танкове. На новото място можели по-добре да ги охраняват. Отвън вилите изглеждали скромно, но вътре обитателите им се ползвали с всички достижения на капитализма.

В селището имало магазин, лекарски кабинети, басейн, сауна, кино, ресторант, стрелбище, спортна площадка и тенис корт. Всички прислужници имали военни звания, а общият брой на персонала надхвърлял 650 души. Тази снимка е правена в магазина на селището през 1989 година, когато там за първи път можели да влизат и обикновени граждани на ГДР.

В тази къща почти 30 години е живял министърът на държавната сигурност Ерих Милке. Веднага след обединението на Германия историци предлагат селището да бъде превърнато в паметник на тоталитарното минало на ГДР. Идеята им се осъществява чак през лятото на 2017 година. Дотогава на преден план били опасенията, че селището ще се превърне в място, привличащо единствено носталгиците по комунизма.

Източник: dw.com