Армията ни беше страшилище преди 40 години! Защо я унищожихме?!

В света има само една армия, която няма пленено бойно знаме, с изключение на тези, които никога не са воювали – българската. Клокотница – 1230 г., Одрин – 1205 г. и 1913 г., Тутракан – 1916 г., Дойран – 1918 г., Драва – Соболч – 1945 г., са само част от звездните мигове на българското бойно изкуство. Дълго време войската ни бе една от най-боеспособните на Балканите. И бе страшилище за всеки агресор. След като блоковото противопоставяне отиде в историята и Желязната завеса падна, армията ни започна да се свива като шагренова кожа.

Политиците на новото време казаха, че нямаме врагове и не ни грози война. Това изрично е отбелязано, но с наукообразни термини, в стратегията за национална сигурност – че България в близките години не я грози военна агресия. Дали е така – времето ще покаже. След 10 ноември 1989 г. за 29 години войската ни се стопи близо шест пъти. В момента под знамената на бойните ни части маршируват около 26 000 бойци. Това е числото, записано в Бялата книга, изготвена от правителството на ГЕРБ. Според нея и министерско постановление на кабинета „Борисов“ №333/29.12.2010 г. до края на 2018 г. войската ни ще остане с 80 танка, 280 бронирани машини, 16 изтребителя, 22 вертолета и 6 бойни кораба. Това са основните оръжия, които трябва да пазят 111 000 кв. км. българска земя. Дали са достатъчно, никой не казва, защото е конфиденциална информация. На Балканите единствено Македония е с по-малка армия от нашата.

Гърция, въпреки че е в криза, сега купува две нови подводници. А ние останахме без подводен флот. С Турция въобще не можем да се сравняваме. Дори и с Румъния. Армията ни е малка, защото НАТО ни пази, е логиката на всички управляващи през годините на прехода до днес. Те се осланят на чл. 5 на Вашингтонския договор за колективната защита. Но преди него чл. 3 гласи, че всяка държава трябва сама да гарантира сигурността си.

Експерти твърдят, че армията ни в момента има капацитет само за мисии зад граница. След 1989 г. близо 12 000 наши бойци са миротворствали в Камбоджа, Ирак, Афганистан, Босна и Косово. За това време загинаха 23 наши рейнджъри.
Наши рейнджъри раздават подаръци на афганистански деца.

На 10 ноември армията ни беше 156 837 души

След Втората световна война България е в сферата на влияние на СССР. Само за периода 1945-1947 г. руснаците ни дават 375 самолета, 1661 оръдия и минохвъргачки, 463 танка, 1170 картечници 12 торпедни катера, един ескадрен миноносец, шест морски преследвача, три подводници и 1170 автомобила. През октомври 1962 г. се разиграва една от най-драматичните страници от периода на Студената война – Карибската криза в Куба. Две седмици светът е на ръба на ядрена война и само патовата ситуация между САЩ и СССР е причина тя да не избухне. Карибската криза засяга пряко и България, като демонстрира, че в условията на конфронтация в международните отношения регионалните конфликти могат да придобият глобален характер. Армията ни е поставена в повишена степен на бойна готовност, защото се очаква атака от Гърция и Турция. По-късно, през 1968 г.,
участваме в чехословашките събития с два полка от Елхово и Харманли с численост 2177 души и 26 танка.

През 70-те години числеността на войската ни вече е 108 000 души – 23 500 офицери, 20 500 сержанти и 64 000 войници. От тях в пехотата са 66 000, в ПВО и ВВС – 19 000, във ВМФ – 5400, и във военните училища, академията и силите на централно подчинение – 17 600 души. През това време войската ни тренира усилено. Тогава се провежда и най-голямото учение на Варшавския договор у нас

под кодовото наименование „Щит-82“

В тези невиждани по мащаби маневри в Източна България участват над 60 000 души, 800 танка, 1100 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата, 1000 оръдия, 500 самолета и вертолета, 10 000 специални транспортни машини и 16 ракетни пускови установки. Паметното събитие – 10 ноември 1989 г., заварва армията ни с численост 156 837 души. От тях в Сухопътните войски са 126 000 души с 2269 танка, 2232 бронетранспортьора и бойни машини на пехотата, 2154 оръдия, 2800 минохвъргачки и 52 ракетни пускови установки. Във ВМФ служат 8500 души на 4 подводници, 3 фрегати, 24 тралчика, 6 кораба за борба с подводници, 22 десантни кораба, 7 ракетни катера, 4 торпедни катера, 3 минни заградителя, 11 вертолета за борба с подводници, 4 пускови установки „Редут“, 4 пускови установки „Рубеж“ и 50 спомагателни кораба. В Ракетните войски пък носят денонощно бойно дежурство 8 комплекса СС-23 с обсег 480 км, снабдени с 24 допълнителни ракети, всички с възможност да носят ядрени бойни глави. Отделно са 50 комплекса Р-300 „Скъд“ също с ядрени възможности и обсег 300 км. По това време имаме и много тактически ракети 9К52 „Луна“ с обсег 70 км, 18 комплекса 9К79 „Точка“ с обсег 70 км, които също могат да носят ядрени заряди. Родното небе пък се охранява от 26 зенитно-ракетни дивизиона, които са въоръжени с едни от най-модерните комплекси С-200 с обсег до 240 км.

Нашите ВВС бяха №1 на Балканите

През годините на Студената война страната ни е обградена от врагове. Но не смеят да посегнат на България, не само защото сме сателит. В югославската, гръцката и турската армия е бил направен анализ, в който е подчертана въздушната мощ на страната. В средата на 50-те години нашите ВВС разполагат с близо 800 самолета, сведени в седем авиационни дивизии. Ние имаме най-подготвените бойни пилоти, с най-модерната авиационна техника и бойният потенциал на авиацията ни се равнява на сумарния на Турция и Гърция, взети заедно. Това статукво се запазва до 70-те години. Тогава сме въоръжени с около 600 самолета. Отделно мобилизационно се развръщат гражданската и спортната авиация, за да формират авиационна групировка по време на война от близо 1000 бойни, транспортни и спомагателни самолета.

Пикът на родните ВВС обаче са 80-те години. Тогава на въоръжение са приети МиГ-25, които реално нямат противник в небето на Балканите, разузнавателно-ударните комплекси Су-22М4, щурмовите самолети Су-25, щурмовите вертолети Ми-24. Тези машини са без аналог в региона. Не говорим за внесените над 90 броя МиГ-23 и за мощта на БГА „Балкан“, оперираща на пет континента.

В условията на война България можеше да разчита на военна и гражданска авиация с десет ки хиляди отлично подготвени специалисти и 1500 модерни летателни апарата, от които 700 военни. Всичко това бе градено от народа ни, защото авиацията за българина от един век е кауза. „Демократизмът“ на собствените му политици през 90-те обаче се оказа по-безкраен от космоса и съсипа гордостта на войската ни.

Над 2000 танка пазеха държавата

По силата на Парижкия мирен договор от 1947 г. земните и граничните войски на страната са сведени до 55 303 души. По-късно тези ограничения в числения състав не се спазват. А за повишаване на бойната мощ на сухопътните формирования се увеличават танковите, противотанковите и зенитните войски за сметка на пехотата. Сформира се и първата танкова дивизия.

Значителни промени в структурата на Сухопътните войски настъпват след създаването на Варшавския договор. Три дивизии са включени в състава на обединените въоръжени сили на съюза. В условията на блоково противопоставяне пехотата е снабдена с достатъчно количество автоматично стрелково оръжие, танкове и противотанкови средства, артилерия, включително и реактивна, ракетна, свързочна, инженерна, химическа и обслужваща техника. През 1973 г. се създава Командването на сухопътните войски (КСВ). В мирно време командването ръководи подготовка на Сухопътните войски, а в случай на война става командване на фронт. На въоръжение постъпват нови и по-съвършени оръжия – бойни бронирани машини БМП-2, танкове Т-72, самоходни артилерийски комплекси „Гвоздика“ и „Акация“. Отделно войската е снабдена и с гаубици голям калибър – 203,2 мм, със зенитно-ракетни комплекси „Куб“, „Оса“, „Круг“, ракетни комплекси от типа „земя-земя“ – „Ока“ и „Точка“, и оперативно-тактически ракети „Фрог“, „Скъд“ и СС-23.

Към 1 юни 1991 г., когато Варшавският договор се саморазпуска, числеността на Сухопътните войски е 126 000 души, 2269 танка, 2232 бронирани
бойни машини, 2154 оръдия, 2800 минохвъргачки и 52 ракетни пускови установки.

Реактивните ни системи за залпов огън „Град“ имат далекобойност 21 км.

Добро поле – 1918г.

На 14 септември 1918 г. над 1500 оръдия обсипват с огън българските позиции от Охридското до Дойранското езеро. На другия ден противникови
вериги от Шумадийската сръбска, 17-а колониална и 122-ра френска дивизия се насочват срещу нашите позиции на Добро поле и връх Козяк. Бойците от 32-ри, 80-и и 29-и пехотен полк посрещат врага с огън. Но ожесточената им съпротива е преодоляна. Към края на деня отбраната в направление на
хребета Добро поле е пробита. До 19 септември тактическият пробив достига дълбочина 25 км. Антивоенните настроения сред част от българската войска прерастват в организирани бунтове. Въстаналите войници на 25 септември нападат главната квартира в Кюстендил. Правителството е принудено да иска примирие, което се сключва на 29 септември в Солун. С това завършват действията на войската ни в Първата световна война. България изживява втората национална катастрофа.

Флот от 4 подводници и 3 фрегати

През 50-те години правителството отпуска на военното министерство 16,5 милиарда лева само за бойния флот. През 1954 г. е възстановено подводното корабоплаване. Съветските подводници М-202, М-203 и М-204 са пребазирани във Варна и официално са приети в състава на ВМФ с бордови номера 41, 42 и 43. През следващите години те са заменени с подводници пр. 613 и пр. 633, със значително по-високи тактически възможности. В началото на 80-те години българските ВМС за първи път имат четири подводници. Усилено се развиват ударните сили на флота. Формира се разузнавателно-ударен комплекс на ВМС с вертолети, корабни и брегови ракетни подразделения.

В края на Студената война ВМФ разполага с 8500 души, 4 подводници, 3 фрегати, 24 тралчика, 6 кораба за борба с подводници, 22 десантни кораба, 7 ракетни катера, 4 торпедни катера, 3 минни заградителя, 11 вертолета за борба с подводници, 4 пускови установки „Редут“, 4 пускови установки „Рубеж“.
Ракетите „Точка“ са от малкото добри оръжия, с които разполагаме.

Драва – Соболч, българският Сталинград – 1945г.

Сраженията на Първа българска армия срещу хитлеристките войски във Втората световна война при Драва -Соболч в Унгария през март 1945 г. са
известни като българския Сталинград. Тогава немското командване решава в този участък да предприеме мащабно контранастъпление срещу войските на Трети Украински фронт, който от своя страна организира Балатонската отбранителна линия.

Нашите войски трябва упорито да отбраняват полосата при река Драва в западния участък и да не допуснат немски сили да минат в тила на руснаците. Започват ожесточени боеве. На помощ на българите руснаците изпращат 133-и съветски стрелкови корпус. Започват жестоки и кръвопролитни боеве, но нашата армия не допуска пробив и изпълнява поставената и задача.

При Драва войската ни дава 6850 жертви – убити, ранени и безследно изчезнали. Загубите на германците са около 7500 души.

Източник: www.pan.bg