Спомени от Народната република socbg.com
Последната резиденция на Живков в Банкя прилича на зомби – сграда, която е нито жива, нито мъртва и за която всички се бият, но никой не я иска
Винаги е страшно, когато сградите живеят по-кратко от хората и е направо зловещо, когато съдбата им бива прекършена по необясними причини, без видими природни бедствия или битова злополука.
Сред най-брутално изнасилените сгради-зомбита, витаещи на прага между живота и смъртта, е и един обект с общонационално и (макар и в никой документ нерегламентирано) – голямо историческо значение.
Става дума за постройка на територията на Столична община, която се води нейна собственост: бившата резиденция на Тодор Живков в Банкя.
Ден след ден историята на тази сграда потъва пред очите на стотици местни жители и на столичани, които през уикендите се озовават пред нейната изключителна структура, докато обхождат доста известната еко-пътека в покрайнините на града.
Тази пътека носи името „пътека на здравето“, но всеки, който се разходи по около 2-3-килметровата отсечка ще разбере голямата ирония – макар и полезен за здравето на хората, заради доказано чистия въздух в района, маршрутът явно се оказва смъртоносен за сградите. Само в боровите гори около пътеката човек може да попадне на поне 20 скелета на къщи – зарязани „голи“, само по покрив и (все още неоткраднати) тухли.
Този потресаващ строителен резултат е следствие на печално известна далавера с имоти, осъществена в началото на 90-те години от фирма, създадена от тогавашната управа на Столична община и фондация „Масако Оя“.
Разрухата е неумолима – преди 13 години тези фотьойли са си били вътре в уж охраняваната сграда
При съмнителни обстоятелства, една обещаваща тогава инвестиция завършва с изчезването на милионите на вложителите, пожелали да притежават имот „на зелено“ в района.
Основният играч тогава е вече несъществуващото дружество „Софийски голф и кънтри клуб“, основано на 20 юни 1991 година, в което общината притежава 49% от дяловете, а фондация „Масако Оя“ – 51%.
В документа по основаването е записано, че „дружеството се учредява за срок от 70 години“, а предметът на дейност е „изграждане на първото и най-голямо игрище за голф на Балканския полуостров, на бизнес и конгресен център, на болнично заведение и на 50 еднофамилни жилища за отдаване под наем или продажба“.
Японското име на дамата зад фондацията е и онова, което е свързано и с началото на края за прилежащата в съседство на къщичките-развалини бивша резиденция.
Имотът, върху който се намира постройката, е с площ 455 декара, които някога са представлявали великолепен парк.
Днес „паркът“ е в ужасно състояние, като единственият ред в хаоса от храсти и високи борове създава асфалтовият път, свързващ входа на сградата с портала зад някога непристъпната черна ограда от метални пръти.
В близост до екопътеката възрастен мъж и две жени, родом от Банкя, са седнали на кичозна бяла дървена пейка.
Архитектурата на сградата е прекрасна – арките са в частта над басейна. Бетонните конструкции вероятно са това, което ще остане последно, след като всичко бъде изкорубено
С нескрита гордост мъжът разказва, че пейката е взета от „резиденцията“ и той лично е участвал в пренасянето й. На въпрос какво се случва сега със сградата на бившия първи секретар на БКП и дали някой няма да се заеме да я „оправи“, той описва началото на апокалипсиса:
„Какво се случва ли? Отидете да видите… Тази сграда сега я „оправят“ само педе…сите“…
През смях дядото разказва как когато е работил като шофьор на такси преди 15-ина години возил „работещи момичета“ от и към сградата и те си плащали „много добре“.
Набързо той разнищва историята на района, като не пропуска да спомене, че въздухът тук „е най-богатият на озон в света“ и дарява вечна младост. Казва, и че някога, вместо борове, на територията на бившата резиденция са се намирали нивите на местните, които са били отчуждени, а през 70-те години – застроени, след като народната власт разбира за чудотворното влияние на въздуха и решава да направи „балнеологичен комплекс“.
Действително на около 380 декара от територията на резиденцията има около 240 отчуждени имота, което прави невъзможна продажбата от страна на общината на сградата на бившата резиденция.
А и кой ли би я купил?
С приближаването към бившата резиденция ни посреща възрастен човек, който би трябвало да е „охрана“, поне според надписа на дрехата си. Но ефективността на дейността му очевидно е под въпрос, защото през счупените прозорци се вижда как из порутената резиденция се движат фигури.
„Аз съм тук да пазя, защото вижте ги – нещо ще им падне на главите“, сочи охраната навътре, а после, в противоречие с казаното, приканва към посещение в зловещата посторойка, като отстранява две бели врати без панти, с които е запушен някога официалният вход.
„Влезте. Разгледайте. Това е дом на културата“.
От устните на около 70-годишния мъж това звучи по-скоро като цинизъм, предвид състоянието на сградата.
Ако в репортаж, излъчван в национален ефир през 2012-а се вижда, че във вътрешността на бившата луксозна резиденция все още има нещо като мебелировка – днес вече положението е трагично. Сега почти всички прозорци и на трите етажа са строшени, а стъклата са образували остър мокет по коридорите, който може да среже дори най-дебелата подметка.
Пазачът, който обяснява, че живее в сградата, прави опит да разгони няколко деца, които се гонят из огромната постройка, след което се оттегля на слънце, като посяда на избушен фотьойл пред входната врата. „Не мога да ги спра. Нищо не мога да направя“.
На втория етаж на постройката са се намирали служебните помещения.
Навсякъде по пода в тази част са разхвърляни книжа – това са архиви с историята на резиденцията след 1991 година, в годините след като японската милиардерка г-жа Масако Оя решава да превърне постройката в хотел и дори се настанява да живее тук известно време. За свой будоар тя избира покоите на Тодор Живков.
Резултатите от дейността на починалата през 1999-а година дама си личат в избора на цветовете във вътрешността – някои от стаите са в любимото й розово, а частта с някогашния басейн, и днес се къпе в едно особено перверзно лилаво.
В една от стаите от Масако Оя са останали няколко кашона книги на японски и куп списания, посветени на балета – все пак японката остава в историята на комунистическа България освен като приближена на Тодор и Людмила Живкови, и като меценат на балетното изкуство.
Но всичко, което в репортажите от 2012-а година изглежда здраво – сега е унищожено, счупено, стъпкано или изкорубено: и снимката на Масако Оя в традиционна японска дреха, и фотьойлите, и лампите, и дори бравите.
Единственото, което сякаш седи непокътнато, са папките с документи на вече несъществуващото дружество „Софийски голф и кънтри клуб“, чиито герб, поставен някога от Оя, още украсява парадния вход на „резиденцията“.
Разходката из стаите на бившата номенклатура, които в по-късни години са били ползвани като хотел (а и като бардак, ако се доверяваме на дядото, участвал в отмъкването на пейката), определено са обитавани от духове, но и от клошари – за това говорят закачените дрехи зад вратата на една от стаите.
На пода е разсипана отдавна засъхнала синя боя, а розовите матраци на Масако Оя са изнесени в коридора.
Каквото и да се е случвало тук, то не е било дело на един човек, нито на няколко – съучастието по изнасилването на уж охраняваната сграда явно има много лица – да не кажем стотици – като децата, които търсят разни тайни из постройката, са най-невинните в цялата история.
Частта с басейна е още по-страшна. Дори не е за вярване, че сауната, която, според спомена на някогашния съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров, някога Тодор Живков е използвал всеки ден – все още мирише на ароматни масла.
В огромния и светъл плувен басейн с олимпийски размери все още има остатъчна вода, в която плува облегалка на стол, страници от списания и много, много натрошени стъкла. Над басейна висят три въжета с откъснат край.
Както всички правителствени сгради, строени през социализма, и тази има своя тайна история и една пробита уж в нищото стена разкрива зазидано някога стълбище, което води към подземията.
По думите на охраната под резиденцията има три етажа подземия, но той отрича да става дума за бомбоубежище с познатия рефрен „все пак става дума за дом на културата!“.
Един изкорубен телефон, някога със сигурност подслушван от УБО (през 80-те години резиденция „Банкя“ е била изцяло обгрижвана от службата, подчинена на Тодор Живков) е хвърлен в мазето. Нататък ходенето не се препоръчва…
Отново отвън плачещите върби са се навели над остатъците от някогашното декоративно езерце в задния двор. И отново деца се катерят по бетонните декоративни украси – тук се правят състезания по катерене и се качват видеа от тях в YouTube.
Младо момче и момиче излизат от „резиденцията“, като споделят впечатленията си. Те шумно си задават въпроси – какво ли се е случило тук, защо сградата е така безмислостно изкормена?
В цялата държава няма един човек, който да им отговори.
…………………………………………………………………………………………………
Историята на резиденция „Банкя“
1973 – започва строителството на сградата в Банкя. Първоначалният замисъл е постройката да бъде използвана за санаториум за заслужили дейци, но Тодор Живков толкова харесва мястото, че решава да го направи своя резиденция.
Архитект е Павел Илиев Николов (1922 – 2009). След промените от 1989-а, арх. Николов основава и сега съществуващото студио „Николов и Николов архитекти“, заедно със сина си.
За проекта на Държавна резиденция „Банкя“ през 1978 година арх. Николов получава награда на САБ за активна творческа дейност, а през 1980-а е номиниран за лауреат на Димитровска награда в областта на архитектурата.
1977 – сградата е завършена.
1979 – през януари генералният секретар на КПСС и ръководител на СССР Леонид Брежнев идва в България вече тежко болен. По препоръки на лекарите, той е настанен във вече личната резиденция на Живков в Банкя, където се смята, че въздухът е лечебен. Пак там е дадена официална вечеря в негова чест, вместо в резиденция „Бояна“. Тук съветският лидер прекарва пет дни, като преминава оздравителен курс при народния лечител Петър Димков.
1981 – след смъртта на дъщеря си Людмила, Тодор Живков все по-често прекарва дните си в резиденция „Банкя“, под грижите на личната си медицинска сестра и асистентка Ани Младенова. Той предпочита това място, пред твъде официалната „Бояна“.
1985 – резиденцията преминава в ръцете на УБО.
1989 – след 10 ноември Тодор Живков e изхвърлен грубо от резиденция „Банкя“ като е посъветван „да си събира багажа“, защото вече не е първи секретар на партията (по спомени на Ани Младенова). Това е последната му „спалня“ начело на НРБ.
1990 – резиденцията е предадена на Българската асоциация за туризъм и отдих, след което на Столичния народен съвет.
1991 – Столичен общински съвет основава дружество „Софийски голф и кънтри клуб“ заедно с фондация „Масако Оя“.
1992 – въпреки намесата на МС под ръководството на Филип Димитров общинският съвет на София дава 51% от имота на новоучреденото дружество ООД „Софийски голф и кънтри клуб“. Кмет по това време е Александър Каракачанов. Сделката е много спорна, защото собствениците на отчуждените земи си искат земите. Претенции за реституция спират строежа на голф игрището в района.
В една от стаите от Масако Оя са останали няколко кашона книги на японски и куп списания, посветени на балета – все пак японката остава в историята на комунистическа България освен като приближена на Тодор и Людмила Живкови, и като меценат на балетното изкуство.
1991 – 1999 – Японската милиардерка Масако Оя се настанява в резиденцията, като слага логото на дружеството над парадния вход. Резиденцията започва да работи като хотел.
1997 – Правителството на Иван Костов връща резиденцията на държавата.
1999 – Масако Оя умира в Осака, Япония.
1999 – 2009 – резиденцията продължава да функционира като хотел, но и обслужва нужди на служителите от дружеството на Масако Оя, които отказват да напуснат обекта. Служителите обясняват, че от „стаите си заработват заплатите“ и на два пъти се връща, след като са изхвърлени.
По пода се въргалят доста документи, свързани с функционирането на сградата в в периода 1991-2009 година
2009 – с решение на правителството от 13.02.2009 управлението на резиденция „Банкя“ се прехвърля на ДАНС, които да го използват за тренировъчен център.
2010 – ДАНС ползва имота по-малко от година, след което сградата отново е на разположение на Областна администрация – София, която я охранява.
За вандалската дейност из бившата резиденция трябва да се търси отговорност от стотици лица, но най-много от Столична община, която уж отговаря за охраната на обекта
2012 – има предложения сградата и теренът да бъдат продадени, като с получените средства се финансират инфраструктурните проекти в столицата. Охраната на обекта тогава е оценена на около 400 000 лева годишно.
2025 – към имота няма интерес от никой инвеститор, а сградата се руши.
Източник: webcafe.bg
Аз само седя и се чудя какъв е проблема с отчуждените имоти, не е като да не им е дадено нещо в замяна на имотите им! И сега не ми обяснявайте как нищо не ви е дадено, и как разбираш ли комунистите са ви изяли мястото и са ви оставили на произвола на съдбата! Простичко е, взели са ви земята, дали са ви друга, и вие сега го изкарвате все едно нищо не са ви дали, дайте си ни резиденцията …тъпо е…. и смешно! Най-вероятно сте продали тая земя която са ви дали, и сте си купили джип и апартамент в София, ама пък сега искате и още малко земица, защото гумите на джипа струват по 2000 лв. на сезон, и ви е тегаво да сте софиянци, и сега искате да си продадете и тази земя която не е ваша, за некой лев … еми не …не става!!!
Няма такова нещо, взимат магазин на мястото на халите и връщат в Люлин, това пълен майтап и абсолютна кражба!