Спомени от Народната република socbg.com
Преди години 8 март бе революционен празник. Работнички, селянки, труженички на умствения труд, които с всички сили участваха в изпълнението на производствените си задачи на този ден се чувстваха специални и обгрижвани с мъжко внимание.
По времето на социализма жената стана самостоятелна и независима от мъжа. Поставяйки обществените интереси над личните, тя остави полето и тръгна към града.
Жената-строителка на комунизма с всички сили участваше в изпълнението на производствените си задачи. Всеки ден тичаше за смяна в цеха, в завода, зад щанда, до стана и неуморно се трудеше за благото на Родината.
Жената в завода
По времето на социализма сериозна част от жените гордо бяха застанали зад станове и машини и даваха своя принос в социалистическото съревнование.
1. Работничка в текстилно предприятие в Казанлък. Преди 1989 г. Казанлък е един от големите текстилни центрове в България.Там са се намирали най-големите у нас предприятия за производство на изкуствена коприна, конци, прежди за ръчно и машинно плетене, хавлии и хавлиени изделия и др.
2. В битовата стая на сливенския завод „Добри Желязков“- първото текстилно предприятие на Балканите.
3. На поточната линия в завода за манометри във Варна. На мястото на завода днес се извисява фалиралият мол „Варна Тауърс“.
4. В цех на кабелния завод „Васил Коларов“-Бургас. Едно от водещите предприятия в окръга.
5. В завод „Марек“-Кюстендил. Някога известен у нас и в чужбина с изящните си трикотажни изделия. Днес на негово място е построен хипермаркет „Кауфланд“
6. На тъкачния стан във ВТК „Георги Димитров“ гр. Сливен. Едно от най-големите и модерни вълнено-текстилни предприятия в НРБ.
7. Работнички в завода за антибиотици в Разград.
8. Работнички в кърджалийския завод „Комсомолец“
9. В софийския захарен комбинат „Малчика“ – един от големите производители на захарни изделия в НРБ.
10. Героят на социалистическия труд Йорданка Георгиева- тъкачка многомашинничка от фабриката за производство на памучни тъкани „Борис Хаджисотиров” – Самоков.
11. ТПК „Труд“, гр. Гоце Делчев – в цеха за детски играчки.
В ямболския тютюнев комбинат
Жената зад щанда
Преди 1989 година над 90 на сто от търговските работници са били жени.
1. Универсалният магазин в Силистра
2. Барче в студентско общежитие през 80-те
3. В ямболски Плод-зеленчук
Градският универсален магазин в Пазарджик. Вторият по големина ГУМ в НРБ отваря врати в чест на XIII конгрес на БКП.
5. В плевенския магазин за козметика и сувенири „Българка“
6. В магазина за служителите и работниците на плевенската рафинерия „Плама“
7. Жената зад щанда в РУМ-а
8. На щанда за детски облекла в универмага на Нови Пазар
9. Показният магазин на бул. „Славянски“ в Шумен през 80-те
10. Избор на козметика в столичния РУМ „Дружба“ , 1986 г.
11. В новооткрития супермаркет „Дон“-Плевен
Статията е публикувана в бр 3/2016 г. на списание Biograph
Особенно снимката от „Плама“ Плевен е показна за всичко: консерви и само консерви дори и в хладилната витрина и за камуфлаж – „украсена“ с саксийни растения….за да не изглежда прзана…
Късен Соц реализъм в пълния му блясък….
За тези снимки е имало 2 дена подготовка и редене на рафтове! Даже съм убеден че и консервите не са били налични а са ги доставяли
Помните ли култовите магазини „Валентина“. Там за разлика от НАРМАГ можеше от време на време да се купи някоя по модна дреха, че даже и вносна. А кои бяха продавачките ?? Все жени или на големци от партията или жени на футболистите от регионалния отбор. И когато получаваха стока , магазина се заключваше, даже закнижваха витрините и почваше заделяне на стоки за познати и роднини. А отвън опашка от жени- „труженички на социализма “ проточваха вратове и се мъчеха да разберът какво ли „ще пуснат“.