Тогава играехме навън и сами създавахме социална мрежа -истинска, не виртуална, със смеха и закачките, с незабравимите детски игри. С ожулените колене и …дебели филии с домашна лютеница.
Пишехме не в чата, а истински писма до непознато другарче. Чакахме с трепет отговор и когато получавахме такъв, често в писмата имаше подаръци -дребни сувенири и картички.
И хуквахме да се похвалим на съседчето….
Странно е нали, без компютри, смартфони и таблети!
Странно, но незабравимо!
Спомени от Народната република socbg.com






