Призрачната застава

ГРАНИЧНИ ЗАСТАВИ: Заставата на Одринци / Сив кладенец

Название: 7-ма ГЗ „Богатир“ (Тумбата), 18-то ГО Ивайловград

Местоположение: някъде на южната ни граница с Гърция

В периода 1968-1977 г. е носила името „Лимон“, от 1978г. до 1990 г. се е казвала „Анибал“, а след 1990г. е била за последно прекръстена на „Богатир“.

Построена и действаща от 1952г., тази граничната застава се разполага на площ от цели 56дка, като център за охрана на тази част на южната ни граница, но освен това и като място където граничарите да придобият повече опит, който да приложат в напечени ситуации.

Някога до пирамидата е имало пилон със знаме, което се е сваляло докато целият боен състав, заедно с офицера или старшината е бил строен за вечерната проверка и се е вдигало всяка сутрин за сутрешния развод.

Сама по себе си тази застава не е била оперативна в истинския смисъл на думата, тъй като не е имало чести опити за пресичане на държавната граница и макар, че от Сив кладенец до Гърция разстоянието отнема не повече от 10 минути на спокоен ход, нарушители не е имало.

Подстъпите се контролирали от два портала. Единият е бил позициониран на асфалтирания път за Сив кладенец, съвсем на излизане от Одринци, като се е пазел с физическа охрана с фенер, поради липсата на кльон в този участък и заради преминаващата наблизо река. Именно на това място е намерил смъртта си граничар, който решил да лови риба с тока на фенера си, но поради непредпазливост нагазил във водата и починал от токов удар.

Вторият портал се е намирал в близост до село Белополяне.

През 1964г. в поделението е изградена жилищна сграда, която е била обитавана от 15 човека – граничари, които са се подчинявали на един старшина и командир. Отделна административна сграда била обособена като канцелария, в която висшите офицери да могат да извършват задълженията си.

Отделно от това е имало и питомник – място за отглеждане и развъждане на граничарските кучета, най-известните от който са се казвали Нерос (на галено Нерко) и Атом (на галено Томи). Според постигнатите резултати Нерос е бил най-добър на следа в отряда по онова време. Граничарските кучета са били отглеждани и обучавани според правилата на гранична полиция за патрулиране и залавяне на нарушители по границата.

Една от селскостопанските сгради се използвала като конюшня за един катър и кон, с които се правели курсове до най-близкото населено място за снабдяване с храна и за доставяне на пощата. На катъра лепнали името „Тумбата“, а конят съвсем по военному нарекли Таро.

В гаража на поделението била паркирана ГАЗ-ка, наричана на галено „Виетнамката“, която се използвала както за прикриване на границата, така и за превоз до селото.

Освен с храната доставяна от селото, граничарите се изхранвали и от месото на овце и агнета, които сами отглеждали. Грижата за пашата на овцете била поверена в ръцете на специално назначен войник, който бил освободен от всякакви други задължения и давал само вечерни наряди. Същият (наричан от останалите граничари „Бацил“ поради медицинските си познания) бил изкарал школата за санитари в гр. Русе, а освен туй и за оказване на медицинска помощ в случай, че някой от граничарите се разболеел и трябвало да бъдат взети спешни и своевременни мерки за оздравяването му.

Коленето на животните се извършвало от готвача, като „Бацилът“ му помагал в разкостването и нарязването на месото в отделно помещение – кланица.

В днешно време мястото е по-скоро жалка картинка, отколкото повод за гордост, разяждано и поддало се на унищожителната сила на времето. Както вървят нещата, до половин век на това място ще има само купчина развалини, а меланхоличните спомени на бившите граничари ще са единственото доказателство за съществуването му.

И все пак за да на натъжаваме читателите си решихме да ги разведрим с нещо любопитно. Лутайки се из коридорите на заставата открихме това писмо написано от девойка, която вижда се, че вехне по голямата си граничарска любов.

Екипът на „Забравената България“ изразява искрените си благодарности на сержант Росен Давчев, без чиято любезна помощ тази статия нямаше да бъде изпълнена с толкова много интересни детайли.