Валутните престъпници на соца

Преследването на чейнчаджиите по времето на комунизма е било от важните дейности на Второ главно управление на ДС и Народната милиция

Магураджия… В последните години на соца тази дума предизвикваше много различни емоции. За едни това бяха хората, през които минаваше най-бързият път до двукасетъчна уредба Hitachi от корекома и вместо ресто – шоколадово яйце и тоблерон за детето. Други мечтаеха да са като тях – винаги с пари, маркови дънки, цигари „Кент“ и нащрек да не изпаднат от голямата игра. За някои магураджиите бяха първите частни бизнесмени. За други – първите мутри. За Държавна сигурност обаче отношението към тях е било много ясно – хората, които купуват и продават валута, преди 1989 г. са престъпници.

„Който наруши разпоредба на Закона за валутните ценности и валутния контрол или на акт на Министерския съвет по приложението му относно: а) режима на сделките и другите действия с валутни ценности или с други имущества под валутен контрол; режима на вноса и на износа на такива ценности или имущества; се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

Това гласи чл. 250 от Наказателния кодекс на Народна република България. Търговията с валута и стоки е изключителен монопол на държавата по времето на комунизма. Така борбата с обмяната на чужди банкноти се оказва една от основните дейности на Второ главно управление на Държавна сигурност (ДС) и стопанските отдели на Народната милиция (НМ). Съвсем не е ясно с какво и кого застрашават тези разработки, но от архивите на ДС са

Унищожени редица документи

свързани с контрабандно-валутни престъпления. Според справка на Комисията по досиетата едно от тези дела е литерното дело „Младежко сборище около кафе „Магурата“ на бул. „Витоша“ под № 6873/11.10.1989 г. (литерно дело е групова разработка по дадена тема или обект от ДС). Има още две подобни дела – за „сборищата“ на „Кравай“ и на „Попа“. Публична тайна по това време беше, че на тези места в София се извършваше масов чейндж. В края на комунизма обмяната на валута вече се беше превърнала в народен спорт. Отварянето на тоталитарната система към света изискваше конвертируема валута и хората масово си я набавяха от черния пазар. Редица представители на ъндърграунда от времето на прехода започнаха бизнеса си оттам. А подозренията са, че и представители на „национално отговорния бизнес“ също стартират от тази позиция. За съжаление се оказва, че литерното дело „Магурата“, както и редица други, които биха имали отношение към темата, са унищожени в началото на 1990 година.

По нарушаването на валутния закон е работила обаче и НМ. Открити са и много други документи, които показват неравната битка на ДС със свободния пазар.

Още през 1962 година в отдел „Стопански“ на Дирекция на НМ е реализирано групово дело „Контрабандистите“ – срещу две лица, занимаващи се с незаконна търговия на контрабандни стоки и трансфер на валута. По същата разработка били заведени технически мероприятия, в резултат на които били установени 45 лица, пласьори на контрабандна стока. От всички тях са иззети около 40 000 лева.

Две години по-късно в друг доклад се отбелязва, че контрабандата на вносни стоки и валута се увеличава двойно: „Контрабандната дейност през 1963 г., извършена от български граждани, които се завръщат от чужбина, значително се е увеличила. В сравнение с миналата година е разкрита около два пъти повече контрабанда.“

Но не само простосмъртни контрабандисти се занимават с нелегална търговия с валута и контрабанда. С нея се заиграват и хора от тогава висшия ешелон на държавното управление. През 70-те години група деца на български дипломати успяват да организират международна мрежа за износ и пласиране на икони и златни монети и купуване на валута. (Вижте цялата история в допълнителния текст на следващата страница.) Това обаче е по-скоро изключение. Най-масово с валутна търговия, разбира се, са се занимавали хората, които са имали редовен достъп до чужденци.

Барман да стана, мамо, или келнер

В справка на Второ главно управление на ВГУ-ДС под № 3753 от 2 февруари 1981 г. с гриф „строго секретно“ относно „Престъпните и антиобществените прояви сред младежта през 1977 – 1980 година“ се отбелязва, че „Сред някои групи на младежта от обслужващите сфери на икономиката: работници, служители от системата на туризма (сервитьори в националните туристически комплекси, хотелските комплекси и др., музиканти, естрадни изпълнители и особено сред незаетите в обществено полезен труд) отбелязаха активност формите на стопанска престъпност, свързани с нарушаването на монопола на държавата за търговия със стоки, валута и ценности, особено със злато, сребро в монети и промишлени форми, ръчни часовници, дънки, ризи, кожуси, различни продукти и др., както и участието в организираните форми на международна контрабандна дейност с чужденците през територията на страната с крадени леки коли, наркотици и „хора“. По редица дела на оперативен отчет в управлението и окръзите бяха получени данни за съществуването на младежки „мафии“ („Бургаската“, „Несебърската“ и др.) от такива групи наши граждани, „спътници“ на туристическите комплекси, извоювали „авторитет“ сред някои чужденци, занимаващи се с такава дейност. Те ги улесняваха в трансфера на валута и стоките и извършваха друга антиобществена дейност с вредни последици за страната. Член на английската комунистическа партия, пребивавал семейно по нашите черноморски комплекси, с писмо до ДКТ (Държавен комитет по туризма – бел. ред.) изразил възмущението си от проявите на такива наши граждани, предлагали и на него услугите си за трансфер на валута. Във връзка с настъпилите изменения в оперативната обстановка по някои линии на обслужване се създадоха предпоставки за активизиране на тази незаконна посредническа дейност. Деца на гръцките политемигранти сега също изпълняват такива „функции“ срещу заплащане с валута и предмети в полза на гръцките граждани, които пребивават у нас за лечение. С такава незаконна дейност се занимават някои от служителите на администрациите на големите хотелски комплекси, валутно-обменни бюра и др.“, пише в справката, която е подписана от тогавашния началник на ВГУ-ДС ген. Аначков.

Общо само за периода юни – септември 1978 г. са заведени 55 преписки, 22 предварителни производства срещу 24 лица, които са предадени на съд.

В строго секретен документ №10173 от 12 май 1987 година за работата на ВГУ-ДС за опазване от влиянието на идеологическата диверсия на противника и дейността на

Вражеските елементи

в страната се казва, че „преобладаващата част от работещите в системата на туризма са младежи с неоформени още идейно-политически възгледи, които се поддават на разложителното въздействие и започват да се занимават с трансфер на валута, сводничество, проституция и пр.“.

Изключително любопитен е запазеният отчет за работата на отдел 08 на ВГУ-ДС за 1987 година. В него са отбелязани редица дела на оперативен отчет, свързани с контрабандно-валутни нарушения.

По принцип отдел 08 е за водене на контраразузнавателна работа по „вражески елементи“ сред младежите, интелигенцията, духовенството, както и сред бивши опозиционни фашистки и буржоазни партии и организации. В него обаче присъства информация за редица дела за оперативна проверка (ДОП) и дела за оперативна разработка (ДОР), свързани с продажбата „на черно“ на валута от български и чужди граждани.

В новооткритите дела има посочени отново няколко, свързани с обмяната на валута. Едно от тях е „ДОП „Консул“. „Обектът временно пребива в страната. Получена е оперативна информация, че се е занимавал с внасянето на злато в страната. Пласирал е 40 000 фалшиви щатски долара“, пише в един от документите по него.

В същия отчет става ясно, че се касае за арабин, който се среща с двама българи от Варна, на които е искал да продаде злато, внесено от Турция. Обектът е носил у себе си 13 000 лева за закупуване на валута на черно и е продал 150 часовника на иранец, временно живеещ във Варна. Според ДС е било установено, че „поддържа връзки с невъзвращенци, които живеят в Канада, на валутно-контрабандна основа“. По ДОП „Владо“, окраска „валутно-контрабандна дейност“, по линия на туризма – Гърция, става въпрос за български гражданин, екскурзовод в БТ „Пирин“, безпартиен. Получени са оперативни данни за извършена валутно-контрабандна дейност.

В запазен доклад на ВГУ – ДС от 22 юли 1988 година за валутно-спекулативната и контрабандна дейност, провеждана от чужди и наши граждани на територията на НРБ, вече се дава генерално обяснение за бума на незаконни (по комунистическия закон) валутни сделки – това всъщност е подривна дейност на врага за сриване на устоите на социализма: „Служители на турските фирми, превозващи ирански и арабски туристи до София и Варна, внасят по контрабанден път най-често облекло – джинси, якета, блузи, кожуси, както и златни украшения и други вещи, които продават на български граждани предимно от цигански произход и на виетнамци, а в отделни случаи на полски и съветски туристи.“ Ето го буквално обяснението на ДС за това явление: „Въвличането на български граждани в контрабандни сделки се използва активно от противника за

Извършване на подривна дейност

против нашата страна – събиране на информация, обработка за бягство зад граница, вербовка и др. Това се потвърждава и от факта, че голяма част от осъдените за шпионаж граждани с мюсюлманско вероизповедание са започнали с дребни валутно-контрабандни сделки“.

В доклада се отбелязва, че „като правило гръцките туристи не сменят валутата си по обменните бюра, а „на черно“. Наши граждани от София, Кюстендил и Благоевград по предварителна уговорка чакат автобусите на Кресна, с. Студена, на бензиностанцията в Ст. Димитров и другаде, където предават на водача български пари. По-късно получават валутата пред хотела, в който е настанена групата. По цялото трасе на международния път Е79 се движат автомобили, водачите на които със знаци предлагат незаконна обмяна на валута“.

Както и сега, свободното придвижване на хора и капитали, но в рамките на социалистическия лагер, е създавал проблеми за митниците и ДС. „Облекченият гранично-паспортен и митнически контрол за гражданите на социалистическите страни, развитието на туристическия обмен и отвореният характер на нашата икономика създадоха допълнителни условия за извършване на валутно-контрабандни нарушения… Размерът на внасяните контрабандни стоки в редица случаи е на стойност 40 000 – 50 000 лева. У нас се продават срещу валута и български пари, като последните разменят „на черно“ също в западна валута и я изнасят от страната“, пише още в документите.

В публикуваната от Комисията по досиетата в сборника „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма“ аналитична справка относно състоянието и тенденциите на валутно-контрабандните престъпления и организираната престъпност в НРБ от 15 август 1990 година на вече Националната служба за защита на конституцията, в която се прероди ВГУ на ДС, се дава обобщение на битката на ДС с чейнджа: „За последните 20 години стойността на валутните ценности, попаднали в орбитата на незаконни сделки и трансфери, се е увеличила 70 пъти. Само за сравнение могат да се посочат две цифри: валутните престъпления, разкрити през 1968 година, са 422 броя, а щетите възлизат на 182 000 лв., а през 1987 г. при разкрити 976 валутни престъпление щетите достигат 12 500 000 лв. За периода м. януари 1988 г. – м. декември 1989 г. в системата „Искра“ са регистрирани 344 случая на стокова контрабанда, 728 случая на незаконен трансфер на валута… 265 комбинирани или смесени престъпления, които включват валутни престъпления, стокова контрабанда, незаконна търговия, спекулативни връзки“.

Очевидно е, че ДС е загубила битката със свободния пазар, не е ясно обаче защо конкретните литерни дела за сборищата на „Магурата“ и „Кравай“ са се сторили опасни на тогавашните началници в ДС и са наредили да бъдат унищожени.

Автор: Йово Николов