Как изглеждаха хотелските стаи и частните квартири на „Кооптурист“ и „Балкантурист“

Отдихът по времето на социализма беше строго планиран и организиран процес, предимно ръководен от държавния монополист „Балкантурист“.

Почивката на море или планина се свързваше с два основни типа настаняване, които предлагаха коренно различна естетика и преживяване: стандартизираните държавни хотели и автентичния, понякога куриозен бит на частните квартири. И двете форми на туризъм оставиха незаличими визуални спомени у поколения българи.

Хотелските стаи: Стандартизиран лукс с мирис на колосани чаршафи

Интериорът на социалистическия хотел беше подчинен на държавния стандарт. Стаите, особено в международните курорти като Слънчев бряг и Златни пясъци, трябваше да демонстрират пред чужденците модерния облик на социалистическата държава. Мебелите бяха изработени от тежък дървен фурнир с лаково покритие, често в тъмнокафяви или леко червеникави нюанси. В стаята задължително присъстваха две единични легла, нощни шкафчета с вградени радиоапарати (които рядко работеха) и ниска масичка с два стола или фотьойла, тапицирани с груб, умишлено устойчив на износване плат в оранжево, зелено или горчица.Подовете бяха покрити с дебел мокет или пътеки с геометрични фигури, които абсорбираха морския пясък. Прозорците бяха рамкирани от тежки, плътни завеси, предназначени да спират сутрешното слънце. Най-характерният белег на хотелската стая обаче бяха леглата. Чаршафите бяха изработени от тежък памук или хасе, изпрани в централни перални и толкова силно колосани, че буквално шумяха при всяко движение. Върху тях често беше щамповано или бродирано синьото лого на „Балкантурист“. Телевизор (обикновено черно-бял модел „София“ или „Велико Търново“) и бакелитов ротационен телефон имаше само в луксозните стаи или в международните хотели от по-висока категория. Баните бяха минималистични и функционални. Стените се облицоваха с малки, квадратни бели или светлосини фаянсови плочки. Вместо душ кабина, помещението разполагаше с обикновен сифон на пода и пластмасова завеса, която често залепваше за къпещия се. На мивката задължително чакаше малко, брандирано сапунче и хартиена лента върху тоалетната чиния, гарантираща, че обектът е дезинфекциран.

Частните квартири: Между хазяите, мильото и разтегателния диван

Когато местата в хотелите не достигаха или бюджетът беше ограничен, българите прибягваха до услугите на частните квартири, координирани чрез градските бюра за настаняване или наемани полулегално директно от автогарите и гарите. Този тип туризъм по Черноморието създаде специфична култура на съжителство.

Частната квартира всъщност представляваше стая от дома на местните жители (хазяите), които през активния сезон се свиваха в мазета, кухни или летни пристройки, за да освободят място за летовниците. Интериорът тук не следваше държавния дизайн, а отразяваше личния вкус и възможности на притежателите. Мебелите бяха еклектична смес – емблематичните разтегателни дивани модел „Диана“, русенски легла с телени мрежи или масивни трикрилни гардероби с огледала, чиито врати се затваряха със специфични секретни ключове.

За разлика от стерилния хотел, в квартирата изобилстваше от домашна декорация. Върху масичките, телевизора и дори върху радиоапарата задължително бяха разстлани плетени на една кука дантелени покривки, известни като „мильо“. По стените висяха репродукции на класически картини, семейни снимки в рамки или сувенири от миди и рапани. На разположение на гостите имаше стар хладилник (често марка „Мраз“), разположен в общия коридор, където всяко семейство имаше свой строго определен рафт за диня, сирене и салам.

Основното предизвикателство в частната квартира беше банята. Тя почти винаги беше обща за туристите и хазяите. Това налагаше графици за къпане, съобразяване с топлата вода (осигурявана от бавнозагряващ бойлер или слънчев колектор на покрива) и тишина след определен час вечерта. Въпреки липсата на уединение, квартирите предлагаха неповторима романтика – мирис на смокинови дървета от двора, пране, проснато на въжета между асмата, и вечерни разговори с хазяите на чаша домашна ракия.