Мемориалът на забравата

Лятото на 1944 година. Партизанската съпротива е в разгара си. На 26 юни при престрелка с жандармерията и полицията в местността Балова шума геройски загиват трима партизани от партизански отрят „Христо Михайлов“. 25 години по-късно по инициатива на командира на отряда и тогавашен председател на организацията на АБПФК Бойко Тодоров, се взема решение на лобното място на тримата му другари да бъде издигнат огромен мемориален комплекс в тяхна памет.

Първата копка е направена през 1969 г. от члена на Политбюро на ЦК на БКП армейски генерал Иван Михайлов. Година по-късно край михайловградското село Гаврил Геново, където се намира историческата местност, с тържествени почести е открит Мемориален комплекс „Балова шума“. Решено е освен в памет на загиналите партизани, величественият мемориален комплекс да бъде посветен на участниците в трите героични въстания: Чипровското 1688г., Септемврийското-1923г. и Деветосептемврийското-1944 г.

Мемориалът  намиращ се на гола поляна изглежда изключително впечатляващ с размерите си. За да се стигне до него се минава през дълга каменна настилка със засети отстрани цветя и грижливо подрязани храсти, а между тях са били поставени осветителни лампи. След като се премине първата пътечка се открива самия площад, а до паметника води втора, също толкова дълга пътечка. Едва тогава човек си дава сметка за какви размери става дума и с какъв размах са работели архитектите!

Монументалният комплекс, чрез огромните фигури на партизаните, пресъздава сцени от „Боят в Балова шума“. Централно място заема пирамидата – обелиск. Целият обелиск представлява цев на пушка, заедно със затвора и мушката. В него се влиза през огромна поставена на входа врата. Вътре се е намирала т.нар. Ритуална зала. В нея освен огромния полилей, който се вижда непосредствено след прекрачването на прага й, върху голям камък са изсечени съветските символи сърп и чук, а над него в камък са издялани думите на Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Подобно на много такива комплекси строени през онези години и на този не му е липсвал барелеф и камера за вечен огън, създадени в най-добрите традиции на стилизираното комунистическото пропагандно изкуство. Геният на архитекта успява да скрие и християнски кръстове – те се появяват само, когато странните форми отстрани хвърлят подходяща сянка. Били поставени и три постамента с героични стихове за възхвала на безсмъртни герои паднали в борбата срещу фашизма и капитализма. И така до началото на 1990-те, когато започва разрухата.

 Днес мемориалният комплекс е в окаяно състояние. Единственото, което все още си личи и впечатлява по някакъв свой си начин, е усещането за замаха, с който архитекти, строители и власти са издигнали насред нищото нещо толкова огромно и грандиозно за времето си.

Високата трева, храстите и безбройните животинки като змии, гущери и всякакви буболечки са само част от пейзажа на пътя, преди да ви изненада гледката на самия паметник. Огромни монументи с изпочупени парчета от тях, разкъртени плочи, алеи, обрасли с хвойна и всякакъв зловещ треволяк. Каквото е могло да се открадне за претопяване, е откраднато, а от единия войник, горкия, са останали само обувките. Обелискът с прякор „Пушката“, отдавна е станал убежище на прилепите. Не му липсват и надписи от тийнейджъри, развълнувани от историята на пубертета си… Днес в местността „Балова шума“ ви чака една абсурдна картина с паметник, създаден всъщност с идеята да помним историята и да я почитаме. Тежко и горко на народа, който оставя в такъв вид паметниците си, въпреки, че героите за едни са предатели за други.