Спомени от Народната република socbg.com
Автор: Пенчо Ковачев
Eпичните кадри от възторженото посрещане на партизанския командир Чапай на 9 септември 1944 г. в Белово са едва минута и половина.
Те са без звук и само по отворените уста на хората можем да си представяме колко възторжени са били виковете „ура“. А по пушека от пушките – колко силни гърмежите. На тези кадри Чапай сякаш се появява изневиделица и също така изведнъж изчезва.
Историята и нейните герои биха били кръгли сираци без хроникьорите на събитията.
Жреците на думите и перото обаче винаги може да бъдат обвинени в субективност и лично пристрастие. По-обективен ли е обективът на фотоапарата и камерата, когато запечатва велики исторически мигове? Уви, не съвсем.
Благодарение на кинохрониката има два епизода от 9 септември 1944 г., превърнати в символ на „всенародната антифашистка борба“ и „ден първи на социализма“: Тодор Живков се здрависва с партизаните от отряда „Чавдар“ пред Военното министерство и влизането на Чапай в гара Белово.
Вторият епизод винаги стоеше в сянката на Татовия. Живков бе „първият човек на партията и държавата“, а Чапай месец след триумфалното му посрещане загива в боевете край Крива Паланка.
Фабричният работник Александър Пипонков, станал партизанин под името Чапай, влиза в обектива на кинокамерата абсолютно случайно. В началото на септември 1944 г. в Белово пристига екип начело с режисьора Борис Борозанов, който снима игралния филм „Росица“, сантиментална история за любовта…Този филм така и остава незавършен.
Когато на 9 септември партизаните слизат в градчето, Борозанов пръв се усеща, че това събитие трябва да бъде запечатано за поколенията, и нарежда на оператора си Георги Парлапанов да включи камерата.
Първоначално Чапай се стряска от нея, може би я мисли за някакво оръжие, разказва синът на Борис Борозанов – Борислав. После обаче с удоволствие се съгласява да повтори прегръдките и целувките със сестра си специално за снимките.
Основната заслуга за кадрите с Чапай е на Кирил Петров, един от първите български филмови продуценти. На 8 септември Петров научава от кмета на Белово, че партизаните слизат от планината. Професионалният хъс го кара да намери снимачния екип и да го доведе на гарата.
Георги Парлапанов и помощникът му Александър Вълчев снимат с две малки камери, в които има по 15-20 м лента. Затова и кадрите оттам са само минута и половина.
Когато обаче сестрата на Чапай го прегръща и целува, тълпата избутва Парлапанов и той пропуска момента. „Бай Киро, не можах да го снимам това“, извиква операторът. Тогава Кирил Петров отива при Чапай и го моли да повтори прегръдката, за да я заснемат.
Така в интерес на изкуството и лирикодраматизма спонтанният ход на историческото събитие е аранжиран и режисиран. Всъщност така е по цял свят.
А тъй като в случая в Белово няма и звук, подобни кадри след това могат да бъдат коментирани и внушавани според интереса на конкретния политически момент.
Всички хроники от онова време дължим на кинооператорите от фондация „Българско дело“ – Васил Холиолчев, Симеон Симеонов, Стоян Христов-Доктора, Васил Бакърджиев, Стефан Петров, Георги Парлапанов, Александър Вълчев.
Заради бомбардировките в София колективът и техниката били евакуирани в Панагюрище, но някои от операторите остават в София. Стефан Петров снима партизанското хоро на пл. „Славейков“, а Симеон Симеонов – свалянето на герба с двуглавия германски орел и свастиката от фасадата на представителството на немските железници. Сградата била на ъгъла на ул. „Раковски“ и бул. „Цар Освободител“.
На Васил Холиолчев са прословутите кадри от срещата на Тодор Живков с партизаните сутринта на 9 септември. Холиолчев също съвсем случайно се озовава на това място. Тъй като никой тогава не знае кой е Тодор Живков, при озвучаването дикторът произнася фразата: „…Човек от народа поздравява партизаните от бригада „Чавдар“.
Цяло чудо е, че по-късно някой раболепен редактор не е изтрил от лентата това изречение, което всъщност рязко снижава „ръководната роля на др. Живков в организирането на бойните действия при превземането на София.“
Народът се шегуваше, че на тези кадри се вижда как Тодор Живков всъщност се запознава с партизаните от отряда. А изразът „Човек от народа“ стана заглавие на документалния филм, който Христо Ковачев засне за 70-годишния юбилей на Живков.
„На 9 септември 1944 г. Цола Драгойчева и Лулчо Червенков ми връчиха мандат да поема ръководството на филмовото дело у нас“, пише Холиолчев през 1972 г. Той е евакуиран в Княжево, но имал задача всеки ден да слиза до София и да снима разрушенията от англо-американските бомбардировки. Изборът на Холиолчев не е случаен. Като студент в Париж през 1930 г. той става член на Френската компартия, после участва и в гражданската война в Испания.
Една от първите задачи на новото ръководство е да изпрати оператори за посрещането на Съветската армия. Екипи заминават по Искърското дефиле, на Витиня и на Петроханския проход. „Червеноармейците обаче ни изненадаха, защото дойдоха оттам, откъдето най-малко ги очаквахме“, пише Холиолчев в спомените си.
Този факт обяснява наличието на малко кинокадри от посрещането на Съветската армия. Почти всичките са от София и в тях също имало много режисирани кадри, твърдят кинаджии.
Веднага след 9 септември седмичните кинопрегледи, произвеждани дотогава от фондация „Българско дело“, са спрени. „Още на 10 септември режисьорът Борис Грежов ми нареди да се изтеглят всички кинопрегледи от мрежата. Аз имах задачата да ги изчистя в най-кратък срок от неподходящите политически събития и лица, за да можем да захраним отново киномрежата“, разказва монтажистката Елена Димитрова.
Седмичният кинопреглед е наречен „Отечествен“ и в него вече влизат само подходящите лица и събития. Първият излиза на 25 септември 1944 г. и съдържа всички най-значими кадри от 9-и и посрещането на Съветската армия.
Тексът към него е написан от Владимир Топенчаров, но дикторът е все същият Витанов, който е чел текстовете на кинопрегледите и за победоносните действия на германските войски, и за смъртта на цар Борис III.
В доклада си пред първия конгрес на Отечествения фронт министър-председателят Кимон Георгиев отчита, че операторите от Отечествения кинопреглед преизпълнили своя план с 800 процента!
Съмнявам се дали опитният политик Кимон Георгиев сам е вярвал в тези проценти, но понякога в историята е важно да има повече възторг и въодушевление отколкото разум и коректност.
