Техният живот е дългът

Те имат празник, който не винаги празнуват, имат домове, чиито прагове с дни не прекрачват. Имат любими, чиито ласки жадуват, деца по които изстрадват бащините си чувства. Техният живот е дълг и те го живеят незабележимо, без поза, без шум. Техният подвиг е мълчанието, хладнокръвието и безотрадното служене на идеята. Затова, когато говорим за революцията, ние мислим и за тях, защото те са искри от неугасващия й огън, къс от непобедимото й знаме.

Първите дойдоха от колибите и порутените къщи заедно с глада и мъката, с изгарящата болка от неправдата. Дойдоха от бойните групи, от нелегалните квартири, от партизанските землянки и фашистките затвори. Всеки от тях носеше следите от огъня на суровите битки и възторзите от една победила вяра. Те дойдоха с песен и обич, с неповторимата и пламенна обреченост на делото, за да останат завинаги бойци.

Те, довчерашните обущари, шивачи, орачи, аргати, ученици и бедни студенти, станаха вестители на новото, пленени от една идея, от едно велико слово, от едно човешко право. Те продължиха борбата. Още по-тежка, още по-безпощадна, разчистваха пътя, за да тържествува победата, заглушаваха злобата, за да се чуят песните, унищожаваха старото, за да се съзижда новото.

Те трябваше да бъдат там, където врагът подготвяше удара, да покриват с телата си, да изгарят в огъня, да мръзнат, но да запазят сърцата си горещи, да обезвреждат враговете, но да запазят ръцете си чисти и във високите градуси на класовите битки да запазят умовете си хладни. Те защищаваха революцията, нейното мирно, но дръзновено продължение и в името на нея един разузнавач в схатка с враговете загина в прегръдките на Кум-кедиг, без да види първородния си син, един огнеборец с тялото си закри люка на бензинната цистерна, един милиционер падна пронизан на софийския булевард. Манол Чолев, Веселин Караколев, Спас Благоев, Борис Рангелов, Цветан Димитров — десетки служители на Министерството на вътрешните работи загинаха и оставиха на по-младите пример на вярност и преданост към партията и народа.

Те — служителите на вътрешните работи, са с нас в спокойни дни и в дни на изпитания, усещаме силата на тяхната подкрепа и когато отчитаме плодовете на трудовите си делници, ние отдаваме дължимото на тях.

Из сп. „Общество и право“ , 1985 г.