Хората с червени ленти

Навярно малко хора знаят, че през тази година се навършват 27 години (1987 – б.р.) от създаването на доброволните отряди на трудещите се. Рожденият им ден е 9. III.1960 г., когато се дава живот на една непозната досега форма на непосредствена борба на самите граждани с нарушителите на обществения ред. Днес присъствието на доброволните отряди в нашето всекидневие е утвърдено и привично. Във всеки квартал хората с червени ленти отделят от своето свободно време, за да се поддържа спокойствието по улиците и парковете, по време на манифестации или големи спортни събития.

С какви нарушения на обществения ред се сблъскват отрядниците? Имали достатъчно кандидати за отрядници и успяват ли пълноценно да се справят със задълженията си? Тези въпроси изпълват мислите ни, докато се придвижваме към Щаба на доброволните отряди в квартал „Бенковски“ на столицата. Този квартал е образуван от сливането на две села — Обрадовци и Биримирци, и се включва в район „Девети септември“. Защо се насочваме точно там? Изборът ни се определя от максималистичните ни желания да обхванем състоянието на доброволните отряди и в малкото селище, и в големия град. В квартал „Бенковски“ се усещат и още незабравените традиции на селото, а напират вече в него и проблемите на големия град.

Да открием Щаба на доброволния отряд не представлява никаква грудност. Всеки срещнат го знае и ни упътва. Сред новопостроените блокове живее още една от старите къщи. Подновена и преустроена, тя е приютила търсения от нас щаб. Първият ни въпрос към Милка Денкова — командир на отряда, не я изненадва. Питаме я откъде идват основните им грижи.

— От 1979 г. насам населението се увеличи значително. Дойдоха различни хора… Не искам да кажа, че кореняците са по-добри от новодошлите, но когато човек живее дълго време на едно място, когато тук са живели и родителите, и дедите му, той повече внимава да не посрами името на рода си, отколкото пришълецът, заселил се отскоро. Има и нещо друго, което ни създава затруднения — оборотните жилища. Докато се запознаем с хората, те вече си тръгват. Идват нови. В борбата срещу правонарушенията и противообществените прояви в най-голяма степен се опираме на доброволните отряди.

При основаването си отрядът е имал дванадесет членове — днес те са деветдесет. Повечето са на възраст от двадесет и седем-осем докъм четиридесет години. Път за привличане на младежите още не е намерен. А по-възрастните? Повечето от тях се занимават с оглеждане на животни и не им остава време за обществена дейност.

Свечерява се, наближава часът, в който днешният наряд ще започне своята обиколка. Седим в просторно преддверие, през което се минава за вътрешните стаи. Влизат и излизат хора, през отворените врати се чуват гласове, на моменти неспокойни. В едно от затишията при нас идва един от отрядниците — Асен Пеев. Има малко напрегнат вид и ние го питаме какво го тревожи.

— Есенни проблеми — отговаря той. — По това време се грижим за опазването на царевицата и фуража. Преди два часа по сигнал на наш отрядник беше направена проверка на една ськварталка и в двора й беше намерена 250 килограма открадната царевица. Това е третият подобен случай през сезона. Една вечер група отрядници спират един жител от Кубратово на път за вкъщи със 700 кг царевица, а на следващия ден в дома на А. М. от квартал „Бенковски“ е била намерена 350 кг царевица.

При нас влиза и заместник-командирът на отряда Александър Петров, вече инструктирал и изпратил днешния наряд. Ние го затрупваме с въпроси, които се опитват да проникнат в сърцевината на дейността на отрядниците през отминалите месеци:

— По време на жътвата следяхме уплътняването на каросериите — да не изтича житото от колите. За да не изчезва част от зърното в нечии частни складове, въведохме система, която да не допуска отклоняване на камионите от курса. Успяхме да опазим и сеното, и сламата от кражби — една от мерките беше да се проверяват багажниците на леките автомобили, които се движат през нощта. Когато отрядникът е дежурил нощем, на следващия ден е освободен от работа. Само за месец юли във връзка с жътвата наряд са дали 60 отрядници. Но нарядът не приключва с предаването на лентата. Създадохме специализирано отделение, включващо комбайнери, трактористи, шофьори, които изпълняват задълженията си на отрядници и докато са на работа. Те по-добре от всеки външен човек виждат какво става наоколо.

Такива задачи възлагаме и по местоживеене. В блока зад супермаркета живее Георги Георгиев. Той има грижата да предпазва не особено добросъвестните граждани от изкушения. Цялата задна част на магазина, където стои амбалажът и откъдето може да се направи опит за влизане, е пред очите му. И други отрядници са ангажирани по този начин. Във всеки момент носят отговорността на членове на отряда!

Искаме да разберем какви са резултатите и нашите събеседници веднага ни разказват за случай, когато отрядник предотвратява кражба. В Софийската пречиствателна станция за отпадни води бил откраднат мултицет от биобасейните. Възложили на инж. Цанко Василев, който е член на ДОТ, да наблюдава дали крадецът ще дойде пак. Минало доста време — два три месеца. Все пак той не закъснял, но поредната кражба на С. М. от квартал „Бенковски“ била предотвратена. Впоследствие се изяснило, че негово дело са и кражбите на фарове и други части от автомобили.

Асен Пеев е отрядник вече повече от петнайсет години. Питаме го за началото — какво се е променило оттогава.

— По онова време беше по-спокойно, не беше така разностранна работата ни както сега. Основната ни грижа беше безопасността на движението. Нали знаете какво казват за децата: „Малки деца малки ядове…“ И при нас е така кварталът расте, с това растат и изискванията към отрядниците. Преди малко стана дума за младите хора… Не че не искат да дойдат при нас има кандидати. Но невинаги осъзнават отговорността, която поемат. Затова особено внимателно обмисляме, когато ги приемаме и в началото ги поверяваме на опитни отрядници.

Дейността на ДОТ включва наблюдение на търговските и питейните заведения, на стопанския двор и на други „привлекателни“ обекти, проверки по магистралите. Но особено важна част от работата е надзорът над криминално проявените от квартала. Спрямо тях поддържаме такава дистанция, че отрядникът нито да създава напрежение с присъствието си, нито пък да губи наблюдавания от погледа си. Не е лесно винаги да сс премери точната мярка.

Откъм външната врата се дочува нервен разговор и след малко при нас влизат един отрядник и старшината Виденов. Водят мъж на около петдесет години. Капитан Панайотов го поглежда остро:

— Пак ли?…

Веднага става ясно — стар познайник.

Нс е от нашите допълва Панайотов. — От Малашевци е.

—  Отдолу сложил царевицата, отгоре сено в гласа на отрядника долавяме гневна нотка. Намерихме го в местността Манастира. Кара си каручката човекът…

След малко повечето от събеседниците ни си тръгват. Командирът на отряда на излизане казва:

— В много случаи е като сега – извършителите не живеят в квартал „Бенковски“. Но това също е наша грижа. Така се случи и преди време, когато за една седмица бяха извършени шест кражби от коли касетофони, гуми, фарове. Два месеца и половина работехме по тези случаи –виновните младежи се оказаха от Софийски окръг. А по-отдавна, спомням си, една нощ във всички магазини и павилиони на квартала бяха извършени кражби с взлом. На другия ден Щабът на доброволния отряд се събра – разпределиха се постовете, поставиха се задачите. Като действувахме съвместно с органите на МВР, за две седмици успяхме да открием четиримата извършители – жители на Малашевци.

Отправяме се към дежурните отрядници, за да споделим част от будната им нощ. Асен Пеев тръгва заедно с нас. В тъмнината гласът му звучи по-различно, сякаш освободен от предишната официалност:

—Питахте ни преди малко да ви разкажем какво мислим за хората при нас, за отношенията ни с хората. На мен ми се искаше много работи да ви кажа, но се смущавах, защото вие всичко записвате – места, дати, имена. А знаете ли, много често, когато ученици или младежи попаднат при нас след извършено нарушение, те така искрено съжаляват за стореното, че не ми се иска да давам гласност на провиненията им. Повечето от тях след като са препатили, избират вярната посока в бъдещия си живот. Ето например „корекомската история“. Всичките момчета след този случай се оправиха. Сега, ако ги погледнете – имат си семейства, в работата ги уважават. Когато се срещнем на улицата поздравяваме се и само ние си знаем какво е било. Такива са нашите работи.

Отрядниците – има ги във всеки квартал, във всяко село.  Отминаваме ги с припряността на безгрижието, когато забързани към домовете си, ги зърнем пътьом или от трамвая. На манифестации и при интересни мачове те отново са сред нас част от общото настроение и едновременно респектиращи със своето присъствие.

Хората с червени ленти – дойдохме да се срещнем с тях и с тяхното всекидневие, опитахме се да уловим вълненията и миговете им на удовлетворение. Хората, отделили от свободното си време отдали част от себе си, за да осигурят спокойствието на другите.

Оригинален текст : сп. „Общество и право“, 1987 г.

Текст: Гина Спасова, Пламен Христов