Убитият мъртъв цар

Негово Величество цар Борис ІІІ умира на 28 август 1943 г., тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и причините за нея и до днес остават неизяснени. Над 369 000 българи преминават през катедралата „Св. Александър Невски“, за да се поклонят пред тленните останки на покойния владетел. Няколко дни по-късно траурното шествие се отправя към Рилския манастир, където цар Борис III е погребан по негово желание.

Година след смъртта на Борис ІІІ, след държавен преврат подсигурен с нахлуването на Червената армия в България, на власт идва правителството на ОФ. Плановете на новите комунистически лидери са за превръщането на България в република по съветски образец, но култът към един покоен монарх възприеман от народа му почти като светец е в разрез с новата партийна пропаганда. Макар и мъртъв Цар Борис III трябва да бъде убит.

През пролетта на 1946 г.  регента Тодор Павлов организира Всеславянски събор в София, но решава да разходи гостите до Рилския манастир. Отива и за негов ужас вижда насъбрало се множество от бабички, които палят свещи на гроба на Царя и четат молитви за добрия цар.

Последва незабавно нареждане на Георги Димитров гробът да бъде премахнат от Рилската света обител. Игуменът и монасите се противопоставят на искането. Властите решават да действат със сила.

В навечерието на Великден през 1946 г. под ръководството на коменданта на милицията в София Лев Главинчев, царският саркофаг е изтръгнат от централния храм на манастира.  Царицата е уведомена, че тялото на Цар Борис ІІІ ще бъде пренесено в двореца Врана. Мъртвият цар няма право на покой дори и след смъртта си.

Царица Йоанна решава покойният и съпруг да бъде препогребан недалеч от алпинеума в парка на двореца, а на мястото да бъде издигнат параклис. Саркогфагът на извадения от гроба цар, който е балсамиран, е отворен във Врана. Попът на с. Казичане го опява. Затова за него казват, че е два пъти кръщаван и два пъти опяван. Тленните му останки са препогребани в  построения малък параклис във Врана. Георги Димитров, който се настанява във Врана, като новият господар на страната не обръща внимание на параклиса, но през 1950 г. Вълко Червенков нарежда да разрушат параклиса и да му изхвърлят костите.

Зловещата акция наредена от Червенков е толкова секретна, че малцината живи свидетели и неволни участници в поругаването на тленните останки на Царя отказват да проговорят дори след 10 ноември 1989 г.

След падането на комунистическия режим започва издирването на тленните останки на бившия монарх. На 18.10.1991 г. е открита стъкленицата, в която е поставено сърцето на монарха. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. Открита е и счупената на две надгробна плоча. От мощите на царя и до днес няма и следа. През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ е погребано във възстановения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.